твоята гледна точка
Днес е Бабинден по стар стил
Автор Vnews, добавено на 08.01.2014 година, в категории: Вести, Коментари (0)

По стара традиция на 8 януари в миналото се отбелязвал Бабинден, по-късно с въвеждането на Григорианския календар датата се измества на 21 януари – ден обявен и за Ден на родилната помощ и на акушерките, и гинеколозите. Празнуването му на 8 януари обаче, подобно на други наши празници е останало.

Бабин ден е един от празниците, който се явява своеобразен завършек на празниците свързани с Рождество Христово, въпреки това обредността е езическа.

В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали различни ритуали, а родилките на който са помагали им гостували за да отдадат почит, пише Hera.bg.

Някога, бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла ги с мед като коса момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:

„Да се червите като таз вълна,

да се гоите като просото,

да се роите като кошерът.“

Майките пък рано сутрин наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек – като символи на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода, от менчето, и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, според благодарността, жените дарявали и по-големи подаръци. Задължително носели и някакво ястие, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се допускат мъже

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Хиляди китайски граждани са готови да се преместят в планината
Получаването на контрол върху платото Дунлан ще даде на Китай стратегическо предимство в продължаващото напрежение с Индия

Сателитните снимки показват стотици нови жилищни […]

 

На 10 ноември от 35 години насам България празнува края на авторитарния комунистически режим и началото на демократичното летоброене. Това – […]

 

249 са новите милионери, които имат суми над 1 млн. лв. в банките за последната година, показват данните на БНБ към […]

 
 

към началото