Според мнозина плоският данък не е справедлив – засяга интересите на по-бедните и облагодетелства богатите. На пръв поглед е така, но нека анализираме общия ефект. Той е реален и положителен. Тези две данъчни промени дадоха нов стимул на икономическия растеж – той се ускори до 7,1% през първото полугодие на 2008 г. срещу 6,2 за предишната година. Стимулира спестяванията в икономиката, които са предпоставка за по-високи инвестиции. Това води до по-висока производителност и по-високи доходи в бъдеще. С този данък се създаде по-прозрачна среда и се ограничиха възможностите за избягване на данъците и укриване на доходите. Част от „сивата икономика“ излезе на светло. Това справедливо ли е? Да. Има ли много по-високи приходи в бюджета? Да. (…) Да, става дума за преразпределение. Но то е обмислено, ефективно и социално. Нали затова сме социалисти.
Сергей Станишев,
„Защото сме
социалисти“, 2008 г.
Извървя ли лидерът на БСП идейна еволюция от позицията „и заради плоския данък сме социалисти“ до позицията „връщаме се към прогресивното подоходно облагане, защото сме социалисти“? Не, разбира се. Защото за една лява партия изобщо няма такава еволюция – преразпределението на доходи, и то преразпределение в полза на по-бедните слоеве, е предусловие изобщо да си ляв.
БСП просто нямаше как да продължи да се пише лява с плосък данък на шията. Нямаше как пореден мандат на власт да отхвърля упреците, че не е дясна партия, щом смята не само за ефективно, но и за справедливо най-бедните и най-богатите да се облагат с една и съща ставка. Затова на конгреса си през февруари БСП прие предизборна платформа за отмяна на плоския данък до края на мандата. А в края на 2013 г. Сергей Станишев и Румен Гечев обявиха отпадане на плоския данък още от 2015 г. и въвеждане на 15%-на ставка за по-високите доходи, популярна в медиите като „данък богати“.
Дали БСП наистина цели своето „олевяване“ и възнамерява искрено да преследва въвеждането на прогресивно подоходно облагане? По-внимателно вглеждане в съдържанието на анонсите и в предвидимите реакции към тях показва, че БСП планира поредно отиграване на любимата си игра „много искахме, ама не ни дадоха“.
Какво е съдържанието на данъчния анонс? 15% ставка за много по-нисък праг на месечен доход – над 2700 лв., от обсъждания преди изборите вариант – данък 20% при доходи над 4500 лв. С това за пореден път обществото се разделя на две антагонистични половини – този път
само на бедни
и само на богати
Разделението е популистко и манипулативно, защото полага само две изкуствено хомогенни части. Сред богатите е и човек с доход 2800 лв., колкото и този с 2,8 млн., а сред бедните е и човек с 2600 лв., колкото и този с 360.
Нещо повече, богатите при варианта 2700 лв. вече не са чак толкова малко. И не е важно доколко добре заработващите наемни работници реално ще пострадат – нали все пак по-високият данък е само върху горницата над определения праг. Важното е, че сравнително добре платените, но реално не богати наемници, самонаети и хора със свободни професии – средната класа, в която всички партии се кълнат, „ще операт пешкира на любовта“ към „действително богатите“, бидейки вкарани в „техния кюп“. Особено добре ще е, ако това са среди на протестиращите – нали те били не само интелигентни и красиви, но и богати.
Да приемем обаче, че замисълът на БСП е постепенно въвеждане на прогресивно облагане и разделението на бедни и богати е само временно. Наистина, от тази година се въвежда своеобразен необлагаем минимум чрез връщане на данъка на хората на минимална заплата след година. Но по същата логика следващата стъпка по събарянето на плоския данък трябва да е въвеждането на по-висока ставка за значително по-високи доходи, която действително да прилича на един „данък богатство“. А на по-следващ етап да се въведат
междинни
ставки
между най-ниските и най-високите доходи. Но понеже този единствено логичен и справедлив път на постепенно преминаване към прогресивно облагане не е избран (едва ли поради невинна глупост), то очевидно целта е разделянето на обществото само на бедни и само на богати. Което само по себе си е прекрасна ситуация за каквото и да е решение, особено за отказ от решение.
А че решение за отмяната на плоския данък в този мандат най-вероятно няма да има, личи и от бързата и категорична позиция на коалиционния партньор ДПС. Зам.-председателят на парламентарната група на ДПС и председател на бюджетната комисия на НС Йордан Цонев категорично заяви, че плоският данък от 10% остава за целия мандат и че в програмата на кабинета „Орешарски“ не се предвиждат данъчни промени. Самият премиер засега мълчи по темата, явно също изненадан от предновогодишната офанзива на БСП.
Позицията на ДПС, разбира се, че не е изненада за широката публика, още по-малко пък е такава за БСП. А и сериозни промени в данъчната политика се съгласуват предварително с коалиционния партньор, особено когато без него те няма как да минат. Ако пък БСП разчита на публичен сблъсък на позиции между двете партии – това е нормален ход за предизборна борба и при преговори за коалиране, но не и при течащ мандат.
Левицата може да очаква подкрепа единствено от „Атака“ и евентуално от откъснати гласове от ГЕРБ, но тя няма да е достатъчна за законова промяна. Следователно левицата анонсира данъчна промяна с пълното съзнание, че няма парламентарна подкрепа за нея.
Ето как БСП предлага отмяна на плоския данък с цел той да не бъде отменен, но тя да бъде оневинена като лява партия. От една страна, се предлага вариант, който да раздели изкуствено обществото на две и в нажежените страсти БСП да се изсули като цигарен дим – по начина, по който тя избяга от обещанието си да отмени тоталната забрана за пушене. От друга страна, БСП се превръща в жертва на коалиционния си партньор, въпреки че уж е направила всичко възможно да изпълни обещанието си за отмяна на плоския данък.
Затова ли са социалисти?
Споделете текущата публикация:
