Изгаряне на калории и на мазнини – има ли разлика?
Изгарянето на излишни телесни мазнини се измерва най-често като разход на калории, но изразходването на калории не е равносилно на изразходването на мазнини.
За да си набави енергия, тялото има нужда изгарянето както на мазнини, така и на въглехидрати. В зависимост от типа физически упражнения и интензитета, с които те се извършват, се изразходват различни количества въглехидрати, които съдържат 4 кал за 1 г и мазнини, съдържащи 8 кал за 1 г. Кой тип упражнения е най-подходящ за загубата на оптимални количества калории и мазнини?
За да се отърве от излишните килограми, организмът трябва да изгаря повече калории отколкото се приемат с храната – създаване на отрицателен калориен баланс. Ориентировъчният дневен прием на калории е около 2500, неговото свеждане до 2000 е първата крачка към загубата на тегло. 450 г телесни мазнини съдържат около 3500 кал. Лишаването само от 350 кал всеки ден само по себе си ще спомогне за отслабването – за 10 дни се губят 3500 кал – 450 г мазнини. Макар да е ефективен, този подход е бавен. Той може да се засили с определени физически упражнения – аеробни и анаеробни, за които също трябва да са известни някои факти.
Аеробни и анаеробни са термини, означаващи източника на енергия по време на тренировка. При аеробните упражнения, основния източник на енергия е кислородът. Анаеробните упражнения включват по-бързи и натоварващи движения, които изискват незабавнен достъп до енергийни запаси. Поради това, анаеробните упражнения изгарят повече калории от въглехидрати – прости захари и глюкоза от кръвта, а аеробните изразходват въглехидрати като гликогена от мазнините.
Промяната в интензитета на тренировките резултира в промяна на сърдечния ритъм. Колкото по-интензивна е тренировката, толкова по-учестено бие сърцето, за да захрани мускулите с кислород. При по-бавен ритъм, мускулите имат достатъчно кислород и основния източник на енергия са въглехидратите, които тялото е преработило в гликоген и складирало в адипозните тъкани – мазнините.
Високите натоварвания, покачващи сърдечния ритъм до 70-80% от горните му граници, поставят енергийния метаболизъм на тялото в аеробно състояние. Над тези нива, метаболизмът се измества към анаеробното си състояние, в което мускулите не получават достатъчно енергия и за да компенсират започват да изразходват предимно глюкоза от кръвта, а не гликоген от мазнините.
Така анаеробните упражнения изгарят най-много калории, но аеробните изгарят повече мазнини. Анаеробните са по-натоварващи за тялото, но помагат и за повишаването на мускулния тонус и сила.
Споделете текущата публикация:
