Малко преди раждането майката на Исус – Мария, и Йосиф отишили във Витлеем. Не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Там Мария родила Сина Божий, повила го в пелени и положила в ясли, където били привързани магаре и вол. С дишането си животните сгрявали божествения Младенец.

В мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син.

В народния календар празникът Рождество Христово е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ – с обичая коледуване. В него участници са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай. Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.

Коледните празници продължават до Стефановден – 27 декември. През тези дни не трябва да се работи.

Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 35-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.