Шабла ще стане магнит за туристи и рибари. Това предвижда проект, заел второто място в традиционния конкурс на в. „Стандарт“ – „Златна рибка“. Той се реализира от община Шабла, а целта му е да благоустрои и направи по-атрактивен района край рибарско селище Кария.
Проектът ще се реализира на терен, собственост на общината, в непосредствена близост до най-старото навигационно морско съоръжение по Българското Черноморие и на Балканите – морски фар Шабла. Именно уникалният фар е и в центъра на общинския проект, който освен че ще бъде в полза на рибарите в общината и областта, цели и привличането на туристи в района на Шабла – край, богат с история и девствена природа.
„Нашата община има огромен туристически потенциал, който трябва да се развие, и ние работим за това. Доказателство е фактът, че опорната точка в проекта – Шабленският фар, е както част от историята на общината, така и обект на засилващ се в годините туристически интерес. Съоръжението е под юрисдикцията на военноморските сили, но ние имаме добри контакти с контраадмирал Николов. Тази година ВМС направиха 3-4 дни в годината на отворени врати на фара, но статистиката ни показа, че ежеседмично има по средно по 200 души, които идват именно с цел да разгледат фара и да изкачат стъпалата му“, разказа кметът на общината проф. Райна Бърдарева. Тя се надява, че може да се договорят с ВМС, за да има повече дни на отворени врати.
„Проектът ще ни даде възможност, освен да облагородим района, да обособим и един интересен туристически маршрут, в който да покажем фара, зеления образователен център и Големия остров“, разказа проф. Бърдарева.
Проектът е на стойност 314 708 лв., изцяло безвъзмездна помощ от Местна инициативна рибарска група „Шабла-Каварна-Балчик“ по ОП за развитие на сектор „Рибарство“. Срокът за реализацията му е 10 месеца, като в момента се подготвят тръжните процедури по Закона за обществените поръчки. В рамките на проекта е предвидено монтирането на павилиони, в които да бъдат изложени артефакти – експонати, представящи историята на риболова и развитието му през годините, предмети от бита, грънчарски изделия и други. Предвидено е изграждане на наблюдателна платформа, паркинг джобове. Целият район ще бъде облагороден, като над 70 на сто от терена ще бъдат озеленени с характерните растителни видове. В района ще има и множество пейки, монументални декоративни елементи.
Пристанище Кария не е избрано случайно. В античността тези места са обитавани от тракийски племена. Множеството надгробни могили се извисяват в околността и свидетелстват за тази епоха. Пристанищният град Кария в залива на юг от нос Шабла се идентифицира е бил най-важното транзитно пристанище в района през VI-V в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. Още тогава носът е важен навигационен ориентир. Всичко това дава яснота, че Кария не е абстрактно понятие, а е древно име на тракийско селище. Тук край Кария фарът е функционирал още през античността. Той е служил за ориентир и е предпазвал от сблъсък и от плитчините между нос Шабла и село Тюленово.
„С реализирането на проекта целим съхраняване, популяризиране и развитие на специфичните характеристики на риболова в селище Кария и фара“, казва кметът проф. Бърдарева.
Вдигат го отново след война и земетръс
Историята на морския фар е много стара. Първите сведения за него са от пътешественици, преминали по тези земи – Шарл дьо Пейсонел, Ксавие Омер дьо ла Ел, Венцел фон Броняр. Те известяват за името му – Лаксилутико (Млечна светлина) и Шабла фенер (Пясъчен фар), както и за годината, когато е построен – 1786. Разрушаван е два пъти – по време на Кримската война и през 1900 г. от земетресение, и е възстановяван два пъти – на 15 юли 1856 г. от Високата порта и през 1934/1935 г. от румънските власти. Дотогава е целият в бяло и светлините му се виждат на 15 мили. Румънците го боядисват в два цвята – бяло и червено, и променят оптиката му. От кулата му по три пъти на всеки 25 секунди просветва лампа в бяло, като светлината му днес е видима от 17 морски мили. С местоположението си най-старото и най-високо навигационно съоръжение по Българското Черноморие бележи средата на пътя между устието на Дунав и Босфора, както и предпазва морските съдове от засядане в рифа срещу него, чиято дължина е 1 морска миля.
132 стъпала водят до върха
132 стъпала водят до върха на осемстенната кула на фара край Шабла, която е висока 32 метра. Фарът свети от надморска височина 36 метра, а от „терасата“ му се открива чудесна гледка не само към морето, но и към околностите, където малки нефтени кладенци продължават да изпомпват атрактивно последните капки черно злато. Всъщност историческата справка показва, че той е построен през 1851 г. от австрийски специалисти по молба на турското правителство тогава. Днес в епохата на GPS системите и множеството модерни технологии фарът започва да губи истинските си функции, но остават неговата загадъчност и привлекателност за туристите. Сред любопитните факти е и този, че съоръжението е точно умалено копие на прочутия Александрийски фар, в който е била съхранявана библиотеката на великия пълководец Александър Македонски. Именно дежурният на фара в Шабла ежегодно посреща Новата година пръв в България.
Споделете текущата публикация:
