Времето на гражданската романтика приключва. Шестмесечното отбелязване на началото на юнската протестна вълна е подходящ повод да си дадем сметка за това. За това време видяхме автентична гражданска енергия, устойчивост, креативност, инат. Видяхме как за няколко месеца и минималната обществена подкрепа изчезна под краката на това управление и го принуди да се върне към най-зловещите си исторически инстинкти. Принуди го да отвори мащабен публичен и институционален фронт срещу и без това свитата енергия за промяна. Изминалото време обаче ясно показва и ограниченията на сегашния подход и опит за обръщане на политическата и социална ситуация.

Очаквано стимулиращия протестен ефект на скандалното поведение постепенно се притъпява с времето. Кое съзнание може да смогне да обхожда ежечасно и структурирано цялата палитра от безобразия, които тези хора произвеждат. Когато произвеждат по едно „пеевче“ на час… Дори да вземем произволен ден поводите за недоволство са толкова много, че почти не могат да бъдат обхванати. Например, „акумулираща самостоятелно“ т.н. министърка на спорта, моделираща по кубинско вдъхновение депутатка – приятелка на Волен Сидеров, хвалещ Тодор Живков икономически министър, призоваващ за нов „възродителен процес“ депутат на „Атака“, призоваващ за „превантивни“ действия и арести вътрешен министър, връщането на пушенето на публични места… Но, за да се превърнат в обществен фактор и натиск за промяна подобни канонади от безобразия изискват рутинизиране, превръщане в структури, публични стратегии, убеждение.

Затъването в окопна онлайн война е следващ риск пред развитието на протестите. Истеричното ангажиране на десетки онлайн войници на статуквото е нито случайност, нито ще свърши скоро, а отчетлива „опорна точка“. Истерия, насочена към заделянето на все по-голяма мисловна и времева енергия за водене на фалшиви битки, които нито обръщат обществено мнение, нито успешно обръщат баланса на контролираната публичност. Макар виртуалното пространство да остава важна среда за протестиращите, едва ли там ще бъде решена съдбата на фундаменталните настоявания спрямо властта. В допълнение, непрестанното производство на фалшива онлайн реалност под формата на сайтове, групи, списъци и прочее допълнително отнемат от фокуса върху значимите теми и посоки на влияние.

Строителството на политически патерици кипи с пълна сила. Докато вървят онлайн битките вече активно се разграфява политическото поле за следващите години. БСДПС вече прилича на едно цяло. Преди трагикомичната манифестация ДПС приличаше на присъдружна организация на БСП, вече е обратното. При всякаква политическа математика на новата мегапартийна структура й трябват допълващи елементи. Те вече се множат бързо, обикалят страната, пазаруват структури и хора, провират си път в националните медии, легитимират ги агенциите на голф социологическата традиция. По този начин успоредно с критикарския фалшив огън по протестите си върви подготовката на следващата фаза на партийно инженерство, което да осигури основата на следващи управляващи мнозинства.

Подобна очевидна работа по пренареждане на ситуацията предполага промяна и в поведението на недоволните. На политическо ниво доминира тезата за цялостно преосноваване, нов голям дебат, конституция, „изосновно“ пренареждане на обществото и политическите му отношения. Политика от най-висш порядък. В същото време обаче широко разпространеното усещане за базова сгрешеност на системата доста трудно се трансформира в електорална подкрепа за дълбоки конституционни занимания. Към подобна позиция за промяна на ниво „висша политика“ има нужда от добри допълващи диагнози и решения на ниво ежедневие, или „политики“. Нещо, което реформаторският блок започна да прави постепенно, макар и неравномерно.

Сегашната електорална картина отчетливо сочи и необходимостта от още един политически субект, който да направи опит да обхване тези около 15% от българите, подкрепящи протестите, но отдалечени от сегашните партийни предложения. Затова, ако някъде сред недоволните зреят подобни амбиции, то моментът едва ли би могъл да бъде по-подходящ. Превръщането на тази нагласа в политическа подкрепа със сигурност е една от най-сложните възможни задачи, но трескавото преформатиране на статуквото лишава от комфорта на търпеливата подготовка тези, които ще имат смелостта да „скочат“ в това упражнение. Заедно с това и по-оформените граждански субекти могат да погледнат към нов подход. „Протестна мрежа“ например може да търси развитие по посока на превръщането си в платформа за концентриране на усилия по конкретни остри казуси заедно с най-различни други граждански организации. MoveBG може ускорено да премине към формулиране на предложения за секторни политики и да изгражда публични коалиции около големите въпроси за промяната и развитието на страната.

Нямаме нужда от изобретяване на нови политически и управленски иновации. Тази страна „виси на косъм“, най-вече нейните публични системи и култура. Фалшивата публична истерия срещу протеста го държи в частична парализа и му пречи да направи следващите крачки. Ако не успее, game over!