Визитка
Външен министър на България 1997-2001 г. в правителството на Иван Костов
Лидер на СДС в периода 2002-2005 г.
Евродепутат от „Синята коалиция“ от 2009 г.
Учредител на партия „Синьо единство“, която участва в Реформаторския блок
– Амбициозен план на Реформаторския блок (РБ) – коалиционно споразумение до Коледа. Постижимо ли е, г-жо Нейнски?
– Въпросът не е дали ще подпишем споразумение, а какво ще бъде то. Ако създава нови разделителни линии, ако не надгражда доверие, ако не реши основни политически въпроси, няма как да акумулира енергия. Обратно, ако покаже, че единството е по-важно от партийните интереси, ако доверието, а не квотите, са водещи, ако традицията е съчетана с новаторство, ако гражданската енергия се сплете с политическия опит, тогава наистина ще създадем перспективен политически проект със сериозни шансове не само на европейските, но и на национални избори.
– По традиция вдясно, в РБ, прехвърчат искри между партиите. Имаше задочен сблъсък между „Движение България на гражданите“ и „Синьо единство“ покрай позициите за затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Да не се скарате, преди да сте се събрали или по-лошо – в навечерието на избори?
– Нямаме бъдеще, ако истината може да ни скара. Тя винаги е една. Няма истина на ДБГ, друга на „Синьо единство“, трета на ДСБ. Както не може да има и различна чувствителност по отношение на истината, политическа целесъобразност или конюнктура. Обратното се нарича подмяна. Когато правиш амбициозна заявка, каквато прави РБ, когато говориш срещу задкулисието, не може да си служиш с подмяна на фактите. Защото ще станеш като онези, срещу които претендираш, че се бориш, а хората не прощават лъжата. Всички знаят истината за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ и ако има някой, който трябва да е готов с отговорите по тази тема, това със сигурност не сме ние – нито премиерът, нито външният министър от кабинета на ОДС.
– Консенсус или мнозинство, паритет или пропорционално представителство – това ли са основните спорове как да функционира РБ и какви са отговорите? За да има единен субект, обикновено трябва лидер – въпросът пак е „Кой“?
– Няма успешна коалиция на две скорости – с по-заслужили и по-малко заслужили партии, с п граждани и по-малко граждани. Събрало ни е общо дело и то има шанс за успех само ако продължи да се възприема като общо. Обратното сме го пробвали и ни доведе до задънена улица. След последните избори авторитетът на всяка от партиите в РБ е повече от спорен. Безспорна е само обществената подкрепа за единство. А за лидерството – лидер се става, не се назначава.
– Коалиция или обща партия – „Синьо единство“ настоява за курс към единна партия от май, когато се разпадна коалицията с ДСБ и не се явихте на вота?
– Отговорът го дадоха хората с вота си през май на извънредните парламентарни избори. Те делегитимираха всички форми на коалиция в традиционното дясно. Поискаха единство и единна партия. „Синьо единство“ искаше от ДСБ това политическо решение преди изборите. Аз и Костов трябваше да бъдем гаранти за този процес. Отсъствието на доверие попречи това да се случи. Но очакванията в обществото остават. Дали ще имаме силата да направим анализ на резултатите от изборите, от това ще зависи и дали ще си върнем доверието. Няма и как да ни припознаят за алтернатива на управлението на БСП и ДПС с подкрепа на „Атака“. А и законът предвижда само две форми на явяване на избори – партия или коалиция. Всички други интерпретации – „платформа“, „съюз“, „повече от съюз“, „федерация“, са по скоро литературни модификации без юридическа стойност. Коалициите са временни конструкции и се правят по конкретен повод, преди или след избори, докато партията е дългосрочен политически проект и носи убедителна заявка. И тук идва важният въпрос: колко единна и колко трайна ще остане коалицията ни, ако РБ не се представи убедително на първите избори, на които ще се яви? Знаем, че ще последват нови разделения. Затова, ако сме искрени в заявката си за необратимо единство, трябва още днес да поемем ясен ангажимент с конкретни срокове за сливане в единна партия. Всичко друго е димна завеса над Реформаторския блок.
– Има ли лични амбиции и битка за челото на евролистата, какъвто слух върви – за мястото се спрягат вашето име и това на Меглена Кунева? Или слухът измества фокуса на разговорите?
– Аз лична битка не водя. Става въпрос за политически, а не за лични неща – дали ще надделее либералната, или дясната тенденция в РБ.
– Чух заявка РБ да излъчи кандидат за министър-председател. Това помпане на мускули ли е или какво – социолозите дават и потенциал, и растеж на РБ, но таванът му към момента е 7-10%?
– Зависи какво стои зад това. Ако се прави, за да компенсира липсата на достатъчно авторитет на политическия проект, не смятам, че това е начинът да го постигнем. Ако е продиктувано от сериозна политическа заявка, то въпросът с министър-председателя със сигурност трябва да бъде предхождан от въпроса за структуриране на блока, начина на вземане на решения и ясната му политическа физиономия.
– Първата стъпка от общо 6 на РБ за излизане от кризата е оставка. Как? И след това управление – с кого? ГЕРБ?
– Като извънпарламентарна опозиция РБ не разполага с инструменти за предизвикване на парламентарни избори. Нашата амбиция трябва да бъде насочена не просто към посочване слабостите на настоящото управление, но и към изработване на алтернативни политики и тяхното публично артикулиране. Ключово е доверието на хората и пътищата към това да ги убедим, че можем да реализираме обещаното. Едно е да те харесват, друго е да гласуват за теб. На този етап хората не виждат достатъчно сила в РБ и това ги притеснява. Тук стигаме до въпроса „с кого“ и темата с ГЕРБ.
По време на мандата си ГЕРБ показаха сериозен дефицит на демократичност. Нямам предвид само грубата полицейщина, натиска към бизнеса и т.н. Притеснява ме повече потвърденото и от ЕК отношение към европейските фондове, липсата на контрол, антиевропейското гласуване за мораториума за земята. Това показва, че е нужен сериозен дебат има ли десен път за България. Какви са решенията, които предлагат съответно десницата и ГЕРБ. Аз настоявам традиционната десница да заговори с един глас и да стъпи на реформаторския опит от двете си управления.
Бягството от дебата за наследството на традиционната десница засилва подозренията на дясномислещите хора, че в РБ надделяват либералните идеи. Това дава шанс на ГЕРБ да претендира за монопол върху десницата. Това е картонена кула. Затова съм толкова чувствителна към компрометиране на наследството на ОДС. Особено когато ударът идва от среди на РБ, както беше с ДБГ. Не приемам мълчанието по тези въпроси на младите лидери на ДСБ и СДС – правоприемници на това наследство. В тези неща няма възраст. Когато си лидер на партия – трябва да познаваш историята и да я превърнеш в сила, а не в слабост.
– ГЕРБ подават ръце, Борисов обяснява колко е важно десницата да се обедини срещу властта. Откъде тази промяна и тя съвпада ли с интереса на РБ?
– Желанието за оставка на правителството е единственото, което ни обединява на този етап с ГЕРБ. Доверието помежду ни е тежко разрушено и протягането на ръце не го възвръща, а само създава усещане за конюнктурност. През 2009 г. ГЕРБ имаха шанс да създадат реформаторско мнозинство със сестринските партии от „Синята коалиция“ и да извършат дълбоки промени в държавата. Те избраха да зависят от плаващи мнозинства и да бъдат заложници на „Атака“. Какво ги накара да вземат такова решение още гадаем, но едно е вярно- опитите да го обяснят с изнудване от „Синята коалиция“ за позиции във властта е абсолютна манипулация. Най-малкото защото, ако имаш сериозни политически намерения, не водиш разговори по къщи и кафета, а преговаряш в парламента пред очите на обществото. Затова и днешните закачки през медиите, протегнатите ръце, размяната на писма и фейсбук статуси звучат по-скоро като опит за употреба, а не като желание за политическо партньорство.
– Реформаторите сте на протестите от ден първи, но недоволните не ви припознават – защо? ГЕРБ е единственият видим потенциален партньор. Прегръдка, макар стратегическа и облечена в принципи и подкрепа от ЕНП има ли риск да отблъсне от РБ хора, които смятат, че ГЕРБ са част от проблема, а не от решението? И колко?
– Покрай хилядите интерпретации за протеста има нещо извън съмнение. И то е, че хората на улицата са много подозрителни спрямо всеки опит да бъдат политически употребени. Тази непозната досега политическа хигиена показва, че в обществото наистина нещо се случва. Засега то е на ниво какво не иска повече. Предстои да видим дали тази гражданска енергия ще припознае политическия си изразител. На този етап хората не се идентифицираха с РБ. Това трябва да е сериозен повод за размисъл, още повече че лидерите на блока в голямата си част са техни връстници. Значи не е достатъчно просто да си млад, за да ти повярва твоето поколение. Нужни са и други неща.
– Прави се паралел между събитията в София и в Киев. Вие виждате ли го? Ето и пример – там протестират заради европейския си път. Тук протестът не гъкна на тема „мораториум“ над продажбата на земя, което противоречи на договора ни с ЕС – защо?
– Вярно е, и това показва колко сериозна е ценностната криза в България. Нещо повече – ако в Украйна вярват, че европейският път е решението на проблемите, в България се надигат настроения срещу Европа. И нямам предвид само националистическите партии, а за съжаление и гласове в целия политически спектър. Настроенията варират от краен негативизъм до пренебрежително отношение към европейските позиции и препоръки. Бих попитала тези хора коя е алтернативата?
– Отваря ли сегашната власт път към Русия с „Южен поток“, въпреки Брюксел и повече от предишната?
– Споразумението за „Южен поток“ беше подписано от правителството на ГЕРБ. С благовидното обяснение, че не могат да откажат на Русия всички проекти и видите ли, за да ни предпазят от АЕЦ „Белене“, ще ни включат в „Южен поток“. ГЕРБ много добре са знаели и целите на това споразумение, и последиците от него. Знаели са, че е в противоречие с Трети енергиен пакет. Колкото до БСП и ДПС, подкрепата им за проекта е логична след дълги години на упорита защита на руските проекти в България. Знае се, че Южен поток е много повече политически отколкото икономически проект и че твърдо не води до диверсификация на енергийните източници за България, а обратно до задълбочаване на енергийната ни заеисимост от Русия.
Споделете текущата публикация:
