„Мъчи ме някаква настинка“ е често чувано оплакване, с което описваме цял спектър от състояния – от студени тръпки и кихане до яка хрема, пресипнал глас и висока температура.
Така се казва, но не е правилно, защото има ли симптоми, винаги става дума за инфекция, най-често вирусна, обяснява във в. „24 часа“ проф. Тодор Кантарджиев, национален консултант по микробиология и шеф на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Това не означава, че простудата не съществува. Да, когато човек излезе леко облечен, а навън е студено, или е с още влажна след къпане коса например, след час-два вече киха и има студени тръпки.
Още през 50-те години на ХХ в. трима американци доказват, че
ако това се случи в стерилни условия, каквито са налице на Антарктида например, настиналият няма да се разболее Там е много студено, но въздухът е чист и най-важното: няма от кого да пипнеш заразата. Няма контакти между хора, натъпкани в затворени пространства.
В обичайните градски условия на живот настиването е пусковият механизъм за разболяване. Сезонните инфекции се предават лесно, дори и да няма изстиване, стига човек да е част от колектив и да прекарва с часове в затворено помещение.
Същата ситуация се получава и в градския транспорт, където контактът е особено близък, прозорците са затворени и хиляди ръце минават през едни и същи дръжки, седалки, врати и т.н.
Лесно е някой да кихне или да се изкашля в лицето ти – това е въздушно-капковият път за предаване на инфекциите, а пипането на замърсени повърхности осигурява и втория начин на разпространение.
Защо става през зимата?
Студът сам по себе си предизвиква стрес за организма, обяснява проф. Кантарджиев. Много хора боледуват по едно и също време и средата става „по-заразна“.
Когато човек постои на студено, влажно или мокро, изстива и простудата провокира собствените микроорганизми в носоглътката или улеснява проникването на вирус, пипнат при близък контакт.
Дори и първия ден не е настинка – има ли висока температура, болки в гърлото, отпадналост, това е инфекция, казва проф. Кантарджиев.
С всеки изминал ден се приближаваме към грипната епидемия, но доказан грип все още няма.
В момента циркулират 50-ина вируса, от които с най-голямо разпространение са коронавирусите и риновирусите.
Коронавирусът е типичен за зимата и причинява остра инфекция на горните дихателни пътища с изразена болка в гърлото, суха кашлица и умерено висока температура – около 38 градуса. Една трета от случаите през последните седмици се дължат на този вирус, макар че повечето хора остават „на крака“ и продължават да ходят на работа.
Инкубационният период е от 2 до 5 дни.
Гласът е пресипнал, често „пропада“, може и съвсем „да се изгуби“. Това е временно.
Гърлото боли най-много сутрин, защото сънят усилва възпаленията, обяснява микробиологът. Затова след закуска болният трябва да се погрижи за гърлото – с гаргара например.
Вирусът предизвиква ринити, трахеити и фарингити. Той е много устойчив във външната среда, заради което се препоръчва миене на повърхностите с дезинфектанти.
Поради механизма на задържане в организма са възможни повторни инфекции няколко месеца след първото излекуване, но те протичат по-леко.
Дотук пораженията от коронавирусите изглеждат приемливи.
Те са едни от най-скоро откритите – доказани са през 1965 г. Последните няколко години обаче показаха, че коронавирусите могат опасно да мутират.
Мутация на коронавирус се оказа причината за смъртоносния ТОРС (тежък остър респираторен синдром), възникнал в Китай и по-известен с английското съкращение SARS. Преди няколко месеца друг мутирал коронавирус бе хванат като причинител на т.нар. близкоизточен грип, или MERS, който също взе жертви.
Риновирусите се разпространяват и в момента, макар да са по-характерни за ранната есен.
Причиняват тежка хрема и възпаление на синусите.
Около 2% от вирусните ринити стават бактериални, а възпалението на синусите се усложнява и може да стане хронично, казва проф. Кантарджиев.
Лечението в двата случая е различно и човек трябва да се консултира с компетентен лекар и да се правят микробиологични изследвания, съветва той.
Ако освен хрема и възпалено гърло са засегнати сериозно и очите – конюнктивит, обикновено става дума за аденовируси. При тях инкубационният период е между 4 и 7 дни, но „предпочитаният“ им сезон е лятото. Разпространяват се обаче и сега.
Респираторно-синцитиалният вирус се наблюдава с особено внимание при най-малките, тъй като причинява остри бронхиолити, налагащи болнично лечение. Пикът на случаите обаче е в ранна пролет, когато е най-остър дефицитът на витамин D, обяснява проф. Кантарджиев.
Силна болка в гърлото? Пийте чист сок от лимон
Лимонът е най-доброто средство срещу вирусна атака на гърлото, казва проф. Тодор Кантарджиев.
Първият симптом е сухо, раздразнено и зачервено гърло със силни болки. След закуска изстискайте 1 лимон и го изпийте, съветва микробиологът.
Това е локално лечение с висока доза витамин С. Ако човек има проблеми със стомаха, в сока се слага и сода за хляб. Може да се пие по половин сутрин и вечер.
Другото важно средство са таблетките за смучене с дезинфекцираща субстанция.
Често миене на ръцете със сапун и обтриване с антибактериални мокри кърпички са третата проста, но ефективна мярка срещу зимните вируси.
Особено внимание трябва да се обръща на кърпите за подсушаване на ръцете – да се сменят често и да са сухи.
Намазване с витамин D пък помага срещу излизащ херпес на устните – след това може въобще да не се развие, или да излезе и да мине по-леко, казва проф. Кантарджиев. Този витамин е силен антиоксидант, на това се дължи и действието му в случая.
Споделете текущата публикация:
