След като стартира „Южен поток“ в нарушение на европейските правила и получи ултиматум от Брюксел да предоговори условията с „Газпром“, българското правителство излезе с позиция, че очаква Русия и Европейската комисия да се разберат помежду си. Така накратко могат да се обобщят събитията от последните два дни, които на практика поставят амбициозния проект „Южен поток“ във фризера.
Преди ден висш представител на ЕК съобщи, че двустранните споразумения на Русия със страните от ЕС, през които е предвидено да минава тръбата, противоречат на европейското законодателство и трябва да бъдат предоговорени.
Ако Русия откаже да предоговори условията за „Южен поток“, страните от ЕС трябва да спрат изпълнението на двустранните споразумения с „Газпром“, обяви в четвъртък Марлене Холцнер – говорител на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.
На този етап българското правителство отказа да се ангажира с конкретни действия по споразумението, сключено през 2008 г. между България и Русия за „Южен поток“.
Както стана известно, България е била предварително уведомена от Брюксел, че споразуменията нарушават европейските регулации и в този си вид проектът „Южен поток“ няма как да оперира на територията на страните членки. Въпреки това правителството даде старт за изграждането на газопровода на българска територия с церемониална „първа заварка“ на 31 октомври т.г.
В четвъртък сутринта Mediapool отправи запитване към Министерството на икономиката и енергетиката (МЕИ) какво ще предприеме оттук нататък и защо досегашните действия не са били съобразени с позицията на ЕК. След цял ден мълчание дойде официално съобщение, чието послание най-общо гласи – Еврокомисията и Русия да се разберат помежду си.
България очевидно се опитва да прехвърли горещия картоф на ЕК. Не е ясно обаче доколко ще успее, тъй като преди ден Карл-Дитер Борхард, директор за енергийните пазари в ЕК, заяви, че на България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия е казано, „че те имат задължения според европейските договори или договорите на енергийната общност и трябва да поискат от Русия предоговаряне, за да отговарят тези споразумения на европейското законодателство”.
Борхард дори каза, че ако страните не предприемат тези мерки, ЕК има механизми да ги принуди да направят това, а ако Русия не се съгласи на промяна, документите трябва да бъдат денонсирани.
Още през август ЕК е провела среща с представителите на България и другите страни, сключили такива споразумения, и ги е уведомила, че те трябва да се предоговорят. Сега от тях зависи да установят съответните контакти с Русия за тази цел, информира в четвъртък говорителката на еврокомисаря Йотингер.
България би приветствала по-активен диалог между ЕК и Русия
В официалната реакция на МИЕ се казва, че като страна членка на ЕС „България категорично се е ангажирала да спазва изискванията на европейското законодателство“.
„Изграждането на газопровода „Южен поток“ на територията на държавите членки – Италия, Словения, Австрия, Унгария, Хърватия, България според нас предпоставя ЕК да има важна и активна роля в разговорите с руската страна. На преговорите, водени от отделните държави членки на ЕС с руската страна, би следвало да се окаже необходимото съдействие от страна на ЕК. В този смисъл България би приветствала по-активен диалог между ЕК и Русия по този важен енергиен проект с голямо икономическо и социално значение“, се казва в съобщението.
ЕК заплаши с наказателни процедури
Преди това говорителят на ЕК заяви, че ако страните от ЕС, през чиито територии минава „Южен поток“, продължат изпълнението на споразуменията в сегашния им вид, Еврокомисията вероятно ще трябва да започне наказателни процедури срещу тях.
„ЕК няма да спре строителството – това не е предвидено в европейското енергийно законодателство. Искаме обаче да сме сигурни, че когато газопроводът заработи, това ще е изцяло в съответствие с европейските норми“, каза още Холцнер.
По думите й ЕК не спира строителството или подготвителните дейности по „Южен поток“, но прави необходимото, когато по него потече газ, това да е изцяло в съответствие с европейските норми. Те са нарушени в три основни аспекта, обясни тя.
„Първият е задължителното в ЕС разделяне на собствеността между доставчика на газ и оператора на енергийната инфраструктура, което не е спазено. Вторият засяга достъпа до тръбата за други оператори, който също е задължителен, но подписаните двустранни споразумения не го допускат. Третият проблем са тарифите, които в ЕС трябва да се определят от независим системен оператор, но в двустранните споразумения управлението е запазено за „Газпром““, заяви говорителката на Йотингер, цитирана от БНР.
Вярваме, че най-доброто за всички участници е да има правна сигурност, че проектът съответства на законодателството на ЕС. Подобни проекти имат нуждата от банково финансиране, а при липса на правна сигурност банките могат да откажат кредити, или да изискат допълнителни гаранции за предоставянето на средства, уточни Холцнер.
Реално обаче България и Сърбия, които са единствените две страни по трасето, дали символичен старт на „Южен поток“, смятат да ползват финансиране от „Газпром“ за изграждането на своите трасета. У нас „Българският енергиен холдинг“, който държи 50 процента от проекта, се съгласи да вземе 620 млн. евро заем от „Газпром“ за строежа.
Дружеството „Южен поток България“ дори обяви процедура за избор на изпълнител за проектирането, доставката на тръбите и строежа на трасето и пускането му в експлоатация, но я прекрати с мотив твърде голям интерес и искане за удължаване на срока за заявления като обеща да обяви нова, за да са равнопоставени участниците. Такава обаче още не е обявена, а по неофициална информация на Mediapool спирането на търга е станало след намеса на ЕК.
Споделете текущата публикация:
