Българските банкери ще изпратят и 2013 г. с несбъднати надежди за повече раздадени кредити. Спадът в тази основна дейност на финансовите институции, започнал у нас през 2009 г., продължава и до днес. И няма изгледи тенденцията да се обърне. Съвсем леко оживление се отчита при фирменото кредитиране. В абсолютно изражение за целия кредитен портфейл на банковата ни система за деветте месеца на 2013 г. има слабо повишение от 0,5-0,7%. И то се дължи на фирмените заеми. Що се отнася до кредитите за домакинствата – там ръстовете са дори отрицателни. Слабото раздвижване, което се наблюдава отскоро при корпоративното кредитиране, се дължи на оживлението сред фирмите износители. Причината е, че Западна Европа, която е основният търговски партньор на България, излиза от рецесията и това се пренася и върху търговските партньори от България.

Това обаче е по-скоро в графата на изключенията, отколкото като тенденция. Че кредитирането е все още във фризера си личи от данните за заемите на домакинствата. Потребителските кредити, които са най-прекият измерител на нагласите на хората „да отпуснат колана“ и да харчат повече, са с отрицателни ръстове. Така например БНБ изчислява средния спад на годишна база на потребителските заеми средно по 2% на година. Това е доста лоша новина, защото означава, че гражданите са силно песимистично настроени

не очакват ръст на икономиката и съответно подобряване на тяхното финансово положение. Затова съвсем логично избягват рискове като вземането на заеми. Това е основната причина и за предпазливостта на бизнеса и за стопирането най-вече на инвестиционното кредитиране. Въпреки че предприемачите предпочитат да се оправдават с високите лихви, статистическата информация не подкрепя тази теза. Лихвите трайно вървят надолу и вече са по-ниски от докризисните нива (специално за корпоративните заеми). Но това не стимулира кредитирането, защото истинската причина са песимистичните очаквания за бизнес средата.

В подкрепа на всичко, казано дотук, са и данните за невижданите ръстове на спестяванията. Въпреки че темповете определено се забавиха през 2013 г., рекорди по събрани пари в банковите сметки на гражданите се поставят всеки месец. Последната сума, която беше отчетена в края на октомври, е 36,457 млрд. лв. Това е с 9,3% повече, отколкото през същия месец на 2012 г. Този факт обаче никак не радва банките, защото само отваря ножицата по посока на големи разходи за лихви. В интерес на истината трябва да кажем, че доходите от депозитите в банки непрекъснато падат. Въпреки това по липса на алтернативни възможности за инвестиране парите на дребните спестители се насочват основно към банките.