Малко повече от година – с толкова изостават българските ученици в познанията си от връстниците си от държавите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), т.е. развитите. С почти 2 г. сме назад от азиатските страни.
Печалният извод е от анализа на успеха на 15-годишните ученици от 65 държави, които през 2012 г. решаваха тестове PISA за грамотност по математика, четене и природни науки. Те бяха представени вчера едновременно в страните, участнички в изследването.
В сравнение с предишните ни резултати т.г. сме малко по-напред в общата класация по математика – на 47-о място. Средният брой точки на учениците е 439 (11 повече от 2009 г). За ОИСР той е 494. Първото място е за Шанхай, Китай – 613, следвано от Сингапур – 573 точки, и Хонконг – 561. Първата европейска държава е Лихтенщайн – 533. На последно място е Перу – 368. Въпреки положителната тенденция, България е в “червената зона” заедно със Сърбия, Румъния, Казахстан и още 34 държави.
И другият неприятен за нас резултат: 44,8% от учениците ни имат знания по математика за “ниво две”, т.е. елементарни. Основната причина е, че математиката се изучава сама за себе си, докато PISA проверява дали наученото в училище може да ти послужи в живота. В ОИСР с най-сложните задачи се справят 12,5% от учениците, а у нас – 4,1%.
Българчетата добре се справят с елементарните сметки, знаят формулите, но не могат да правят връзка с реалния живот и да мислят. Например те успешно решават елементарна класация за това какви са продажбите на рокгрупи, но не могат да изчислят как въртяща се врата задържа топлия въздух в сграда.
По четене сме на 51-во място с 436 точки (средният е 496), а първото място е за Шанхай – 570. В сравнение с предишното изследване сме със 7 точки нагоре. По природни науки сме на 45-а позиция със среден резултат от 446 точки. “Дръпнали” сме нагоре със 7 точки. За ОИСР резултатът е 501, а първото място пак е за Шанхай с 580 точки. У нас има съществена разлика в знанията по пол – в полза на момичетата. И още нещо, което ни отличава: 117 точки е разликата между деца от бедни семейства, чиито родители нямат добра професионална реализация, и тези, чиито семейства са социално стабилни. При едните точките на успех са 384, а за другите – 501. Това означава, че нямаме равен достъп до качествено образование.
Споделете текущата публикация:
