Работодателите правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри. Това показват данни от непредставително проучване на Българската стопанска камара, съобщи пресцентърът й.

Изследването на БСК е сред 405 фирми от страната. Преобладаващият процент от анкетираните са във възрастовата група от 25 до 44 години (близо 60 на сто) и с професионален опит от 11 до 22 години.

40 на сто от участниците в допитването имат квалификация, която не отговаря на изискваната от работното място. Всеки четвърти зает има по-висока от изискваната квалификация, а 12 на сто са с по-ниска от изискваната. Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството.

В ИТ сектора 18 на сто са по-квалифицирани кадри за длъжността, която заемат. Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата.

Всеки втори от анкетираните посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение и бизнеспроцесите във фирмата.

Почти всички (99 на сто) от анкетираните посочват, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. Новите технологии, нормативната уредба и добрите практики са областите, в които най-често се налага обновяване на знанията.

Жизненият цикъл на компетенциите е най-кратък при ИТ специалистите – 4 години, при инженерите в производството е 7 години, при икономистите – 9 години.

По данни от одита на Сметната палата само 25 на сто от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование.

Процентът на тези, които заемат позиция, изискваща специалността, която са завършили във ВУЗ, е още по-малък. Оставането без работа за продължителен период, липсата на опит, невъзможността да се усъвършенстват знанията и уменията в реална практическа среда, водят до деквалификация при немалък брой дипломирани специалисти.

80 на сто от работодателите са склонни да наемат стажанти, ако се открият работни места във фирмите им, показват още данните на БСК.