За трета поредна година България оглавява класация на Галъп за най-страдащите страни в света за 2012 г.
39% от българите дават достатъчно ниска оценка на живота си, за да бъде определен като „страдание“.
Но този път България не е сама на върха в печалната класация. 37% от арменците също страдат, както и 34% от камбоджанците, 32% от хаитяните и унгарците и 31% от жителите на Мадагаскар, Македония и Иран. 27% от румънците и 26% от гърците също определят живота си като страдание.
Галъп определя живота на участниците в изследването като „процъфтяващ“, „борба“ и „страдание“ в зависимост от това как оценяват настоящия и бъдещия си живот по скалата от нула до десет.
Галъп счита, че хората страдат, ако оценяват настоящия си живот и живота си след пет години от четири надолу.
Самите анкетирани не се определят като страдащи. В 20 от 143-те изследвани страни за миналата година най-малко една четвърт от възрастните хора оценявали живота си достатъчно ниско, за да бъде определен като страдание. Тези страни са разпръснати в повечето региони на света, включително шест страни от Европа, ударени от кризата.
В световен план един на всеки седем възрастни е страдал през 2012 г. Най-страдащият регион в света е Южна Азия с 24% от населението, следвана от Балканите с 21%, Близкия Изток и Северна Африка.
В 17 страни страдащите хора са само 2% или по-малко, повечето от тях са богати и добре развити страни. В списъка попадат и няколко развиващи се страни, сред които Тайланд, Венецуела, Нигерия, Сомалиленд и Либия.
Изследването за Либия през 2012 г. е единственото национално представително проучване на Галъп в страната до този момент. Причината за ниския процент страдащи хора вероятно е фактът, че много хора продължават да са щастливи от свалянето на Муамар Кадафи от власт, чиято диктатура продължи повече от четири десетилетия.
В САЩ 4% от населението се е определило като страдащо през 2012 г. Страните с най-малко страдащи хора са Исландия, Катар, Швеция, Норвегия, ОАЕ и Нигерия само с 1%. Във всички страни щастието е свързано до голяма степен с доходите, нивото на образование и здравето.
Хората, определящи живота си като процъфтяващ, се разболяват по-рядко, ползват по-малко болнични и имат по-високи доходи, те са по-образовани и имат по-добра работа среда.
Хората в страните с висок процент на анкетирани с процъфтяващ живот съобщават, че районът, в който живеят, е добро място за живеене за хора с различен етнос, раса и култура.
Анкетираните, които определят живота си като борба, е много по-вероятно да се безпокоят за пари ежедневно, а страдащите е малко вероятно да разполагат с необходимости като храна и подслон.
