Следването в бакалавърска степен може да бъде скъсено от четири на три години. Този въпрос поставиха студентите по време на среща с премиера Пламен Орешарски и просветния министър Анелия Клисарова. Те бяха поканили младежите в Министерски съвет вчера за обсъждане на стратегията за висше образование, която МОН представи на ректорите преди седмица. На срещата се отзоваха около 80 студенти от 30 висши училища, предимно лица на Националното представителство на студентските съвети. „Ранобудните студенти“ не се появиха на разговора.
Младежите, които учат в колежи, са настояли за въвеждане на тригодишна степен за бакалавър, докато студенти от Великотърновския университет са поискали обучението да бъде четири години. Проф. Клисарова заяви, че ще има дебат по темата, но европейската тенденция върви към намаляване на обучението за бакалавър и увеличаване на това за магистърска степен.
„Тенденцията е подготовката да стане три години бакалавър и минимум две години магистър, така че като цяло времетраенето на обучението се запазва“, посочи Клисарова. „Бакалавърското обучение е по-скоро практическо обучение и е повече свързано с бързата реализация на пазара на труда. Бизнесът и икономиката се вълнуват от темата и оттам идват тези тригодишни предложения“, допълни министърът. „Всички стигнахме до извода, че образованието не е разход, а инвестиция“, допълни тя. По нейните думи най-болезнените теми са финансирането и качеството на образованието, управлението на университетите и участието на студентите в него. Младежите ще съставят работна група, която ще даде своите предложения по текстовете на стратегията до началото на следващата година.
Частта от проекта, която е насочена към студентите, предвижда увеличаване на броя на висшистите у нас на 36% до 2020 година. В момента те са около 27 на сто. За първи път е регламентирано, че младите хора ще могат още от студентската скамейка да участват в научноизследователска и консултантска дейност. По данни, посочени в документа, в момента най-много отпаднали и отстранени завинаги студенти има Софийският университет, а най-много прекъснали, включително поради слаб успех, има в Техническия в столицата, където само за година бройката е над 1000. Общо 9588 студенти в страната са отпаднали от университетите само за една година. Стратегията посочва също, че бизнесът наема само 2% от младежите, които завършват хуманитарни специалности, въпреки че се дипломират 12 пъти повече. При инженерите е обратното – дипломират се 27%, а работодателите изискват такова образование от 64% от кандидатите. Само 20% от висшистите извън инженерната сфера работят по специалността си. Посочено е също, че бизнес и институции злоупотребяват с бъдещето на младите хора, като им предлагат нископлатена работа, която не съответства на квалификацията им. За първи път държавата поема субсидиите за храна и общежитие и на студентите от частните училища, пише още в стратегията.
Споделете текущата публикация:
