„Нещо се прекърши в България тази година. Гняв от корупция и връзкарство, младежка безработица от 28.7%, ниски заплати и малко възможности да си намериш работа, което кара квалифицираните българи да си търсят работа в чужбина, и усещане, че онези във властта прекалено дълго поставят личните си интереси пред тези на страната – всичко това се сля тази година в един дълъг пулс на гнева.“
Това пише Кит Джилет от София в репортаж за лондонския вестник „Гардиън“. Авторът обяснява на читателите си, че близо две трети от българите подкрепят протеста.
„Трябва да опитаме да върнем морала в политическата ни система. Тук сме, защото трябва да покажем на политиците си, че от действията им има последици“, казва 23-годишната Мина Христова, студентка по културология.
Репортажът на Джилет започва с описание на случващото се в окупирания Софийски университет, подкрепен от стотици студенти в десетина други университета в страната. „Те добавиха ново измерение на движение, бързо прераснало в най-голямата и продължителна вълна от демонстрации от падането на комунизма преди 24 години“, казва авторът.
Властта реагира, като докарва поддръжници с автобуси, а външният министър Кристиан Вигенин казва пред „Гардиън“: „Преминали сме през трудни времена през последните 23 години и винаги сме намирали решение.“
В статията се припомня поводът, по който избухна протестът – назначаването на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, както и оправданията на премиера Пламен Орешарски, че едва е започнало управлението на правителството му, за да го оценяват.
„Когато бяхме деца, всеки от нас имаше чувството, че нещо не е наред. Виждахме влиянието на мафията в политиката през целия си живот, без значение коя партия е на власт. Трябва ни реална промяна. Преди да навърша 18, бях бунтар без кауза. Сега имам кауза“, казва Ивайло Динев, 24-годишен студент по история.
Джилет разказва и за дебатите, които се водят от подиума в една от аудиториите на СУ. Борислав Гаврилов, преподавател по съвременна история, разказва за това как членове на бившите комунистически спецслужби са навсякъде в обществото със сенчестото си влияние, спъващо развитието на страната. „Те са навсякъде в правителството, икономиката, медиите – особено в медиите. На хората им писна, умориха се от привидната промяна. Имахме протести и през 1997 г., през 200 9г. – надявам се на третия път да успеем.“
Даниел Смилов, преподавател по политически науки, добавя: „Доверието в правителството се е сринало до безпрецедентно ниско равнище. Кабинетът се оплаква, че протестиращите не искат диалог, но не е ясно за какво изобщо би бил този диалог, след като протестиращите настояват за нови избори, а правителството отказва изобщо да обсъжда това.“
Споделете текущата публикация:
