Тонът в предизборните кампании да се задава от етичен кодекс на политика, който да не позволява език на омразата и неприемливо поведение от страна на претендентите за народния вот. Това предлагат експертите в Обществения съвет към специализираната комисия в НС, която изработи чернова на нов изборен кодекс. В него влизат 24 специалисти, сред които проф. Емилия Друмева, Лили Христова от националното сдружение на общините, шефът на Сметната плата проф. Валери Димитров и проф. Михаил Константинов.В свое становище Общественият съвет предлага на депутатите да премахнат текстовете в проекта, които уреждат правото на отговор в медиите от почувствал се засегнат или обиден кандидат, и вместо тях в отделен кодекс да се разпишат правилата, които да действат като саморегулация за политиците при агитация. „Има опасност в предизборна обстановка да се стигне до злоупотреби с правото на отговор, което е безплатно, мотивират се експертите след проведена дискусия с представители на БНТ и БНР.
„С ясни и точни правила в етичен кодекс много по-ефективно би се постигнала равнопоставеността в предизборната кампания. Освен това той може да служи и като модел на поведение за новите и неопитни субекти на политическата сцена, които се появяват в опит на обществото да разчупи сегашната конфигурация”, коментира пред „Монитор” Мехти Меликов от Обществения съвет, който е подписал становището до народните представители. Той е и шеф на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Меликов поясни, че членовете на съвета са се обединили около предложението за етичен кодекс точно след дебати за предизборна кампания без агресия, обиди и черен ПР. В същото време обаче той посочи, че написването му и определянето на конкретните разпоредби в него не е работа на външни експерти или дори на отделна парламентарна комисия, а трябва да бъде плод на усилията на цялата политическа класа, за да има реален резултат. „Етичният кодекс не може да бъде налаган отгоре, все пак правилата на играта трябва да се уточняват от участниците”, поясни Меликов. Той призова за консенсус за изработването на документа, като посочи, че саморегулацията би била толкова по-ефективна, колкото по-широка подкрепа и съгласие има сред самата политическа класа.Предложението за писани ясни и точни правила за поведение на политиците не само в рамките на предизборната кампания намира подкрепа сред депутатите от БСП и ДПС.„Би следвало да има Етичен кодекс, който всички да спазваме. Освен общите правила и норми, той би поддържал една хигиена на поведение сред политиците, която да не позволява удари под кръста по време на кампаниите”, коментира шефът на правната комисия в парламента Четин Казак, който участва в изготвянето на черновата на Изборния кодекс. Той подчерта, че такъв документ не би имал правна стойност, но при всички случаи може да играе ролята на „морален съдник” за политиците. Зам.-шефът на НС Мая Манолова също не се обяви против идеята, но обясни, че не се е запознала с нея в детайли.
За написването на етичен кодекс на българския политик наскоро се обяви и президентът Георги Първанов (2002 г. -2012 г.) в рамките на дискусионните клубове, които прави из цялата страна. Той лично бил готов да съдейства за изработката на документа. Според него ежедневната конфронтация между партиите е „хранителна среда” за слабите политици, а немалка част от проблемите в родната ни политика произтичали точно от натовареното с агресия слово.В опозицията обаче липсва желание за изработка на етичен кодекс. Според бившата шефка на НС Цецка Цачева възпитанието и поведението на всеки човек се научават още в първите 7 г. „Ако този период е пропуснат за някого, то е късно да бъде приучаван едва сега с кодекс за етично поведение”, посочи депутатката от ГЕРБ.
Споделете текущата публикация:
