Всеки трети българин не иска бежанци у нас. Йовчев не казва готви ли се идването им във Варна
Всеки трети българин е против допускането на повече бежанци у нас. Това сочи национално представително социологическо проучване, проведено от агенция „Медиана”, което беше представено вчера. Данните показват, че за една година толерантността в България се е сринала. Доскоро държавата ни се е нареждала на челното трето място след европейските страни Испания и Швеция по отношение на толерантност към гражданите на конфликтни държави. След бежанската вълна у нас през последните месеци обаче нагласите на българите рязко се променят. Доказателство за това са резултатите от изследването, според които всеки пети българин смята, че имигрантите трябва да бъдат изгонени. Болшинството от сънародниците ни – 78%, са на мнение, че страната ни е прекалено бедна, за да може да си позволи да издържа бежанци. „Отношението към тях е като към тежко заразноболни или опасни животни, коментира социологът Кольо Колев, който представи изследването. Той допълни, че основните страхове на българите са свързани с нарастване на криминалната престъпност, с бедността, с разпространението на зарази и болести, както и с разбирането, че няма място и условия за настаняване на бежанци. Недоверието към институциите също подхранвало страха у българите. Заради несигурността, която изпитват, 42 на сто от сънародниците ни смятат, че бежанците не трябва да бъдат допускани да излизат от лагерите. Тревожно е и че 15%, или 1 млн. пълнолетни българи, одобряват насилието към бежанците. Според Колев причина за тези резултати не била ксенофобията, а ужасът и паниката, които пораждат агресия и желание за насилие. Той добави, че подобни нива на агресивност можем да наблюдаваме и в други европейски страни като Португалия и Холандия. Въпреки паниката и страховете, обзели обществото ни, по-голямата част от българите имат доста по-човешко отношение към бежанците – 65%, смятат, че трябва да им помогнем и да им осигурим по-нормални условия на живот. Мнозинството е толерантно, но когато имаш агресивно малцинство, което бъде изпуснато от контрол, това вещае ексцесии”, коментира социологът. Той добави, че бежанският проблем не се приема като временно състояние, а като трайно заселване. „Засилват се и опасенията и страховете от исляма, но не толкова от традиционния ислям, а по-специално от екстремисткия”, каза още Колев. Евродепутатът Илияна Йотова добави от своя страна, че една част от бежанците тръгват за България с целта да стигнат до Западна Европа и че те не свързват бъдещето си с нашата страна. „Искаме ЕС да увеличи натиска върху Турция за подписване на споразумения за реадмисия”, каза Йотова. Тя настоя и за нова среща на върха, посветена на темата за бежанците, и за изготвяне на европейска стратегия за справяне с този проблем. Според нея България отдавна е трябвало да начертае своята стратегия по бежанския проблем.
В същото време Варна е на щрек заради мълвата, че се подготвя тихом-мълком настаняване на голям брой бежанци в бившите казарми над „Кайсиева градина“.
Миналия петък вътрешният министър не отговори на въпроса ни истина ли е това, очакваме да го направи на 29-и ноември, каза депутатът от ГЕРБ Емил Радев, който е сред съавторите на парламентарното питане към Цветлин Йовчев.
Арабски грип идва от Сирия
Арабски грип може да бъде внесен от сирийските бежанци у нас. Заболяването протича тежко. То е особено опасно поради факта, че е малко познато на българските лекари. Това предупреди проф. Камен Плочев – началник на Клиниката по инфекциозни, паразитни и редки болести във Военномедицинска академия. Смъртността от новия респираторен синдром е изключително висока. В България заболяването е напълно непознато. Затова сме притеснени от опасността в страната ни да пристигнат носители на корона вируса, който я причинява“, каза проф. Камен Плочев.Арабският грип се разпространява по въздушно-капков път и наподобява състоянието на грип, но води до пневмонии и тежки усложнения за организма.“Не е изключено с бежанците да дойдат и хора, болни от малария, туберкулоза, морбили и диария“, предупреди още лекарят. Според него заразите, които ни заплашват с бежанската вълна, могат да се разделят в три групи – дихателни инфекции, на стомашно-чревния тракт и причинени от ухапвания от насекоми, пренесени с багажа.Проф. Плочев посочи, че е необходимо да се засили здравният контрол още на границата ни. Експертите настояват всички преминаващи границата да се проверяват с термоскенери. Който има температура, да се отделя и да му се поставя маска на лицето, докато се установи заболяването му. Необходимо е още да се извършва санитарна обработка на пристигащите бежанци – да се събличат, изкъпят и да обличат нови, дезинфекцирани дрехи. Към момента няма бежанци с установен синдром на арабски грип, успокоиха от МЗ.
Ангел Найденов: Телената ограда с Турция готова до края на седмицата
Теленото заграждение с височина 3 метра и дължина 33 км на българо-турската граница ще е готово до края на седмицата. Това заяви вчера министърът на отбраната Ангел Найденов. „Преграждението трябва да възпрепятства преминаването на нелегални имигранти и да ги пренасочва към контролните пунктове”, обясни Найденов. По повод твърденията, че 258 млн. лв. са похарчени за бежанците, министърът поясни, че това е общата стойност на програмата за пълна интеграция на бежанци. Парите не били похарчени. „Разходите, които сме направили до момента, възлизат на 8 млн. лв., включително и изграждането на телената ограда с Турция”, уточни министърът на отбраната.„Най-важното послание, което дойде от КСНС, е, че показахме способност да постигаме съгласие по важни въпроси”, подчерта Найденов. Той припомни, че не само миграционният натиск и бежанската вълна са заплаха за националната сигурност. Протестите също криели такива рискове, особено когато не са граждански, а „режисирани от определени кръгове с нечисти намерения”.
Михаил Миков: Вълната нагнетява напрежението
Бежанската вълна създава благоприятна среда за нагнетяване на напрежение, отключва стари конфликти и благоприятства мрежите на организираната престъпност. Това заяви вчера председателят на НС Михаил Миков по повод бежанската вълна и предизвикателствата за нашия регион. „Най-актуалните въпроси за региона са свързани с нелегалните имигранти и дестабилизиращото им влияние върху външната и вътрешната сигурност на региона. Ето защо страната ни търси сътрудничество с другите държави за справяне с бежанската криза”, обясни Миков. С Гърция вече било обсъдено изграждането на защитната стена, а в момента се създавали и съвместните полицейски центрове между България и Турция. Във Видин пък се коментирало създаването на съвместен полицейски център между България, Румъния и Сърбия, който ще повиши капацитета на граничното сътрудничество.
Споделете текущата публикация:
Коментирай