През изминалата седмица Оксфордският речник на английския език определи selfie за дума на годината. Според определението selfie е „фотография, на която някой е снимал себе си, най-често със смартфон или уеб камера, и която е качил в социалните мрежи“. Явлението е широко разпространено и у нас. И макар българският език да не е родил още дума за самата снимка, жаргонът ни е готов с наименование на обекта на снимката – „кифла“.
Това е силно гримирано младо момиче, свило устни „на кокошо дупе“ и снимано отгоре, за да изглеждат очите по-големи, с влажен поглед, лишен от прекомерна интелектуална обремененост (според популярно дефиниция в мрежата това е „Капризничещ Индивид с Фрапиращи Лицеви Аномалии“ – К.И.Ф.Л.А.)
Кое кара едно младо момиче да се прави на кифла?
„Моята 15-годишна дъщеря се снима, защото подобно на хиляди нейни връстници липсва самоувереност относно външния вид“, твърди английският журналист Франсис Уилсън във в. „Дейли мейл“ и допълва: „А увереността липсва, защото тя живее в света на снимките от фейсбук. Във всеки един момент, когато реши, че изглежда добре, си прави снимка и моментално я качва в нета. След това започва трепетно да чака телефонът и да зажужи от съобщения „like“ („харесвам“).
И бог да ни е на помощ, ако тя не получи всекидневната си доза „харесвания“, защото в наши дни самочувствието на младите хора е най-крехкото нещо на света! Точно тук се крие проблемът: автопортретите в интернет превръщат младите хора от едни интересни, умни и забавни личности в двуизмерни образи, за които останалите съдят единствено по външния вид, издигнат в култ.“
Особено неприятно е, че колкото по-секси изглежда момичето на снимката, толкова повече „харесвания“ събира.
Това ги кара често да се снимат разголени и в предизвикателни пози, което пък автоматично ги прави потенциални обекти на изнасилвачи и перверзници, криещи се със стотици в интернет.
Според Уилсън огромна роля за налагането на културата на „кифлите“ играят т. нар. знаменитости – те се снимат в спалнята, в банята, на купони и къде ли не.
Цялата работа е, че тези хора живеят изцяло заради обектива на камерата. Те са превърнали себе си в продукти, които продават на последователите си в туитър и на „приятелите“ във фейсбук. Появата на всеки нов автопортрет на знаменитост в социалните мрежи се възприема като медийна новина от първа категория.
Някои защитници на новата мания твърдят, че интернет снимките били еквивалент на автопортретите при художниците. Излиза, че близо 100-те гениални автопортрета на Рембранд са нещо сходно с въпросните снимки? Да, но Рембранд не се е рисувал изплезен, нали? И не ходил да обикаля приятелите си и да ги пита харесват ли картините му. Като всеки голям творец той е търсил в работата си едно-единствено нещо – истината.
Именно истината липсва в снимките с телефон. Техните автори показват на света не как изглеждат, а как биха искали да изглеждат в очите на околните. Това е фалш и нарцисизъм, нищо друго.
Споделете текущата публикация:
