Болниците да бъдат освободени от отговорност да лекуват пациенти, които имат възможност да плащат здравни осигуровки, но не го правят. Това е идея на здравното министерство, по която ще се работи, след като бъдат направени промени в няколко нормативни документа, съобщи във Варна ресорният министър д-р Таня Андреева.

Пациентите, които не плащат за здраве, въпреки че не са социално слаби, ще поемат разноските, ако им се наложи да ползват медицински услуги, а лечебните заведения ще им оказват здравна помощ само при животозастрашаващи състояния.

По тази схема ще се третират и онкоболните, които в момента по закон ползват безплатна лекарска помощ без значение дали са здравно осигурени или не. Тяхното лечение оставаше за сметка на здравните заведения след пълното им преминаване на финансиране от здравната каса, тъй като тя не плаща за разходите, направени за неосигурени пациенти.

След като идеята стане факт, болниците няма да имат притеснения да отказват диагностика на болни, които не са осигурени. По този начин ще бъдат избегнати фалити на лечебни заведения, обясни министърът.

Към момента обаче не е ясен механизмът, по който болниците да разпознават неосигурения по принуда от неосигурения по желание пациент. Не е ясно и кой ще доказва статуса на пациента и по каква листа той ще заплаща проведеното лечение. Не е ясно и кой ще покрива разходите за социално слабите граждани, които нямат възможност да платят здравните си вноски.

До края на март би трябвало да приключи разработването на методиката за Здравна карта, обясни Андреева. В нея ще бъдат заложени много критерии като възраст на населението, инвалидизация, комплексност на здравните услуги и др. В нея няма механизми, по които едни лечебни заведения, в зависимост от собствеността им, да могат да сключват договори със Здравната каса, а други да не, увери министърът. Идеята е да се въведат правила, които преди всичко да защитават пациентите.
Таня Андреева увери, че пари за инвитро процедури и ваксини – дейности, които преминаха от Здравната каса към министерството, са заделени в бюджета за догодина.

„В здравеопазването отдавна не са правени сериозни реформи и колкото и пари да се вложат, те ще изтекат без сериозен резултат“, заяви още министър Андреева по повод бюджета на сектора за следващата година и критиките, че той няма да е достатъчен. Философията на бюджета за 2014 г. е да се финансират конкретни програми и политики, обясни още министърката.

На този етап няма краен срок за изработването на стратегията за развитие на здравеопазването за следващите 6 години. Засега е ясно само, че приоритетни области ще бъдат: профилактиката и превенцията на социално значими болести; превръщането на  университетските болници във високотехнологични центрове; спешната помощ; психиатричната помощ, стана ясно от думити на министър Андреева.