Нещо се обърка в ДПС, или може би в държавата. Нещо гръмна в централната инсталация. Засега е трудно да се каже какво и още по-трудно защо. Ясно е само, че Христо Бисеров не е обикновен бушон. Хипотезите варират от вътрешнопартиен канибализъм до световния заговор (възмездие за участие в атентата на летище „Сарафово”). И е много възможно да си останем в този хипотетичен свят, никога да не научим какво се крие зад „комбинираната” оставка на такава важна фигура не само в турската партия, но и в българската държава. Няма да е за първи път. Ще поникне гора от хипотези, в която дървото на истината ще бъде на сигурно място. И един ден с изненада ще установим, че случаят Бисеров е станал исторически референтна тема. Като самоубийството на Ахмед Емин.
Лансирането на хипотези при подобна информационна оскъдица е несериозно занимание, освен ако не става дума за дезинформация на заинтересована страна. Но все пак има няколко факта, които разписват някои хипотези като по-вероятни от другите.
Румен Петков, който с типичното си милиционерско мислене, спасява първо телевизора от горящата къща, каза: „Случаят „Бисеров” е много показателен за състоянието ни. Ударът по държавността е безспорен, както е безспорно моменталното, за часове политическо решение и институционални действия. … друг е въпросът как се е стигнало до това политически решение…”
Това наистина е изключителен удар върху държавността, доколкото ни е останала. Бисеров е не само зам.-председател на ДПС, той е и зам.-председател на втори поред парламент, председател на правната комисия в НС, където се коват законите на страната. Но за другото не е прав Петков. Не е друг въпрос, напротив, това е не само същият въпрос, но и неговата сърцевина. Оставката на Бисеров е предхождана от няколко милиционерски совалки (няколко са забелязани). Първо агенция ПИК засече среща на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров с Христо Бисеров в петък, който по всичко изглежда, е бил „разпети петък”. Явно тогава Бисеров е научил, че е ковнат и този път българските служби няма да могат да си затворят очите. Втората среща е в събота, в сараите. Ръководен кадър от ДАНС (генерал според Цветанов) информира Ахмед ага за предстоящата и непредотвратима акция срещу Бисеров. Следва срещата на Бисеров с агата, която ражда кризисния пиар със спешната оставка по „лични причини”.
Струва ми се, че е в рамките на разумния риск да се каже, че българските служби са получили не само информация, която уличава Бисеров в пране на пари, но и по някакъв начин им е било обяснено, че този път тя не е само за тяхно сведение. Подсказано им е, че тя ще стане обществено достояние и е по-добре това да стане през тях. Затова те успяха само да го предупредят.
„Стандарт” лансира тезата, че става дума за американските служби. Те са засекли преводите на Бисеров от швейцарска банка.
От тук нататък почва гадаенето.
Някои анализатори, явно повлияни от романите на Марио Пузо, наричат Бисеров консилиере на Доган и ДПС, което добавя значителен драматизъм в ситуацията. Консолиере е най-близкият съветник на мафиотския бос, негов изпълнителен директор и главен счетоводител едновременно. Но според мен непотопяемостта на Ахмед Доган се крепи на това, че той никога не е разчитал само на един консолиере. Институцията „Консолиере” предполага уважение, двустранно доверие и лоялност. Качества, на които Доган не е способен. Което не означава, че Бисеров не е посветен в част, дори може би не малка част, от мръсните тайни на ДПС. Но не е единствен. И въпросът защо точно той е на таблото за дартс остава. Ако го последват Цонев и Местан, както вещае Борисов, въпросът вече ще се разшири до ДПС: Къде депесарите пресякоха път на големия брат. Ако наистина за него става дума.
Случаят Бисеров е повод отново да насочим вниманието си към етнокорпорацията ДПС. Смятам, че ДПС е изключително деморализиращ фактор в българския политически живот. Една турска поговорка казва: “Бедността е риза от огън”. И тя гори не само българите, но и огромната част от електората на Ахмед Доган. Защото на депесарският елит не му пука нито за българите, нито за турците. Много се надявах, че хората няма дълго да изтраят с огъня на гърба си. Но съм бъркал.
ДПС стана необходимо не само на турския елит, но и на българската политическа класа. Дори на нея повече. При това не става дума само за „Атака”, която дължи съществуването си изцяло на ДПС. Всяка от бруталните провокации на Ахмед Доган е като изкуствено дишане уста в уста за партията за националистите. От услугите на Доган са се ползвали всички.
Доган няма приятели. Той има интереси. Пръв това разбра Костов. С днешна дата думите му, че Доган и ДПС са проклятие за България звучат все по-правдиво. Царят също имаше своите уроци. Онова „мръсни турци”, което „Труд” чул от устата му, звучи правдоподобно за тези, които отблизо са наблюдавали коалиционните взаимоотношения през 2001-2005 г. ДПС си спечели нещо като славата на Джак Изкормвача. Дето майка му го питала: „Защо бе, мама, никога не излизаш два пъти с едно и също момиче?“
Ами щото…
Странен е само мазохизмът на БСП. Репликата на Доган, че той раздава порциите, обърна изборите и до голяма степен лиши столетницата от втори мандат. И вероятно Борисов му е задължен за победата през 2009 г. и управлението на ГЕРБ. За което се отплати със светкавичното разформироването на министерството на Емел Етем. Това на практика се оказа перфектното средство за прикриване на далаверите в резерва и не само в него…
Винаги са ми звучали страшно нелепо хвалебствията за големия политик Ахмед Доган. В него няма нищо голямо – нито като човек, нито като политик. Колкото до голямото му достижение, ролята му в опазваните на етническия мир, то е за наивници. Ами нали ако не го опазваше, ами примерно го нарушаваше, трябваше да го вкараме в затвора! Нали тия, дето не пазеха етническия мир в Босна, Косово и т.н ги издирва Международния трибунал, или се заблуждавам? Доган е не пазител на етническия модел, а негов рентиер.
Успехите му се дължат първо на некадърните, но за сметка на това алчни българските политици. Второ, на спецификите на турското малцинство. Държано в масова бедност и неграмотност, плашено с рецидивите на близкото минало то е лесно за манипулиране. Още повече, че голяма част от т. нар. смесените райони са превърнати в автономни територии на административно господство на ДПС. Към това можем да добавим и уязвимия заради агентурното си минало депесарски елит.
Стъпил на тези три кита Доган мародерства вече две десетилетия в българската политика. Още след правителството на Беров, управлявало с мандата на ДПС, той се похвали, че е милионер в зелено. После управлява с царя и с тройната коалиция, а сега е ключов фактор в управлението с мандата на БСП.
Кратка пауза за отмора: По време на тройната коалиция се разказваше следният действителен случай. Царят, Доган и Сергей правили тройка. Царят отзад на Станишев, пък Сергей фелацио на Доган. Обаче по едно време царят се уморил и рекъл на Доган: „Ага, тая работа е трудна, дай да се сменим…“ Пък Доган: „Сменяйте се, бе, какво ме занимаваш. Мен ми е все тая кой ще ми духа…“ Няма вицове. Всичко е истина!
Край на паузата.
Депесарите винаги грижливо си прибираха дивидентите от властта и оставяха друг да понесе отговорността за управлението. Вероятно се надяват и то не без основания, и този път да се измъкнат сухи. Местан вече започна да ни омайва: „Сметките на Бисеров може да са от преди периода му на членство в ДПС. Това е много важно да се знае. Ако тези сметки са от преди това, ние имаме едно политическо измерение на казуса. Ако са след това – съвършено друго“.
„Бисеров върви в комплект с една одиозна личност и това е Йордан Цонев, казва Едвин Сугарев. – Двамата отидоха при Доган, защото той имаше нужда от такива далавераджии, които да въртят обръчите му от фирми.“
И само наивник може да си помисли, че двамцата не са добавили нищичко към старите сметки. Клептоманията е малко като алкохолизма. Няма излекуван. Може да спре за малко, но при възможност… А в ДПС възможности да искаш!
Бойко Борисов: „Аз мисля, че Бисеров е само първата птичка, която ще отлети. След това следват Цонев и Местан…”
От неговите уста в Божиите уши!
Ако зад тези думи има реална информация, а не са просто проекция на мераците на бившия премиер, предстоят ни вълнуващи седмици и месеци.
Случаят „Бисеров” е един от онези частни случаи, които задължават към някои по-общи изводи – не само за етнокорпорацията ДПС, но и държавата РБ.
Трябва да си пълен идиот, за да прехвърляш стотици хиляди долари към офшорни сметки и да не се страхуваш, че това може да бъде засечено. Остава да си мислим, че е бил напълно сигурен, че е неприкосновен. И той много дълго е бил такъв. През 2010 г. шефът на НАП Красимир Стефанов се похвали, че в диск с информация за задгранични сметки в швейцарски банки, купен от германското правителство, има информация и за 200 млн. евро на български граждани. Не чухме нищо повече за тази информация, но няма съмнение, че съответните служби са чули. И са знаели за сметките на Бисеров в Швейцария и са си траели. Убеден съм, че и правителството на Борисов и самият той, ако че сега се прави на умряла лисица, са знаели кои са тези българи и какви пари кътат на завет под Алпите. Но днес всички са „изненадани”.
От цялата история най-малко щети ще понесе ДПС. Първо, отгърмян е човек от „гяурската” квота, а не етнически турчин. Второ, много малка част от турския електорат ще разбере за този факт. Навремето представител на висшето мюсюлманско духовенство, близък до ДПС, ни каза цинично: „Пишете си каквото си искате! Нашият електорат не може да чете.” А пък ако някой може, ще се информира от вестниците на Пеевски, щото други не останаха…
И ДПС ще преходи към следващото управление с накърнен имидж, но не и рейтинг. Да му мисли БСП.
Д-р Тони Филипов, reduta.bg
Споделете текущата публикация: