От 28 октомври насам всички плодови сокове, които се произвеждат в ЕС, трябва да са без абсолютно никакви захари. Произведените преди тази дата ще могат да се продават най-късно до 28 април 2015 г. Това обяснява пред „Труд“ Жана Величкова, председател на Асоциацията на газираните напитки по повод решение на правителството в сряда, с което захарите в соковете се забраняват от 28 април 2015 г.
„И досега захарта в соковете бе в минимални количества. В българската наредба за плодовите напитки е разписано, че за регулиране на киселия вкус на плода е позволено добавянето на 15 грама захари на литър, а с цел подслаждане е допустимо 150 грама на литър“, посочи тя.
От асоциацията подчертаха, че занапред в плодовите сокове ще може да се добавят само витамини и минерали. Нито една от добавките не била заместител на захарта и не придавала сладък вкус на сока. Те се използвали за регулиране на киселинността.
„В соковете от плодове и преди приемането на сегашната промяна, и след това не е разрешено влагане на подсладители. Така че нека потребителите да са спокойни“, повтори Величкова.
Директивата на Брюксел позволявала до април 2016 г. върху соковете да се изписва текст, че сокът не съдържа добавена захар, което ще е още едно упътване за потребителите.
Българинът пие най-малко плодов сок в целия ЕС, твърдят още от асоциацията. „На човек от населението у нас се падат едва 9,4 литра годишно, в Германия – 34 литра“, каза Жана Величкова.
Българинът пие средно по 9,4 литра плодов сок на година
Жана Величкова, шеф на Асоциацията на безалкохолните напитки
– Г-жо Величкова, от 28 април 2015 г. се забранява влагането на захари в плодовете сокове. Как промяната, подета от ЕК ще се отрази на бранша?
– Наистина вчерашното съобщение на МС, разпространено в медиите, създава впечатлението, че от 28 април 2015 се забранява влагане на захар в производството на сокове от плодове. Трябва обаче да направя няколко необходими уточнения – България имаше задължение да транспонира европейската директива до 28 октомври 2013 г. Т.е. след тази дата новопроизведените сокове не могат да съдържат захар. Но това не означава, че до края на този октомври соковете са били пълни със захар. Напротив индустрията произвежда сокове и ползва хранителната претенция „без добавена захар“ отдавна. При спазване на действащата до сега наредба бе позволено добавянето на захар в минимални количества с цел на регулиране на киселия вкус или подслаждане.
– Казахте минимални количества, конкретизирайте ги?
– В българската наредба за плодовите напитки е разписано, че за регулиране на киселия вкус на плода е позволено добавянето на до 15 грама захари на литър, а с цел подслаждане е допустимо до 150 грама на литър – то за сокове различни от соковете от круши и грозде. Тази регулация законово съществуваше не само в България, но и в цяла Европа.
– Казахте, че след 28 октомври т.г. новопроизведените плодови сокове трябва да са изцяло без захар, но защо тогава е фиксиран срок – 28 април 2015 г.?
– Преходният период се отнася за сокове от плодове, произведени преди 28 октомври т.г. и в които се допускаше да са влаганите минимално разрешените норми захари. Те ще могат да се продават именно до 28 април 2015 г. При етикетирането се позволява по желание добавянето на специален текст за потребителите.
– Какво ще гласи този надпис?
– Върху соковете ще може да се изписва – „От 28 април 2015 г. соковете от плодове не съдържат добавена захар“. Този надпис може да се изписва само до 28 април 2016 година.
– Голямото притеснение на потребителите е, че захарта в соковете ще бъде заменена с подсладители, а редица учени твърдят, че те са по-вредни от захарта?
– Искам дебело да подчертая, че в соковете от плодове и преди приемането на сегашната промяна и след това не е разрешено влагане на подсладители. Освен този факт за потребителите е важно да знаят, че влагането на подсладители в храни се извършва на база на независима научна оценка, извършвана от Европйската организация по безопасност на храните и то в норми, гарантиращи безвредност. Така, че нека потребителите да са спокойни.
– По новите правила на ЕС освен плодове, какво друго може да се влага в плодовите сокове?
– Освен плодове е разрешено и влагането на витамини и минерали, а също и на добавки в храни.
– Какво се има в предвид под – добавки в храни и някои от тях явяват ли се заместител на захарта?
– Не, няма нито една, която да се явява заместител на захарта или да придава сладък вкус на захарта. Те се използват по технологични нужди за регулиране на киселинноста на соковете.
– И от нектарите ли изцяло ще бъде премахнато влагането на захар?
– В тях се разрешава влагането на захари или мед до 20% от общото тегло на готовия продукт.
– А каква е годишната консумация на плодови сокове на българина и къде сме ние на фона на ЕС?
– Консумацията на плодовите сокове сериозно изостава на фона на други безалкохолни напитки. На човек от населението у нас се падат по едва 9,4 литра годишно. Подобна консумация ни нарежда в ниските нива на класацията спрамо държавите в ЕС. Например германецът пие средно по 34 литра сок годишно.
Споделете текущата публикация:
