Бюджет 2014 запазва една доста позната рамка. Така е структуриран бюджетът, че ако не се правят някакви реформи – на практика няма гъвкавост. Повечето разходи са социални и основно са за пенсии. Ако запазваш системите да работят по начин, по който работят до момента, то малко можеш да варираш и да провеждаш собствена политика. Отрицателното в бюджета е, че отново е вдигнат дефицитът. Пак попадаме в цикъл на бюджетни дефицити. Когато стигнем до 2016 г., това ще са 8 години на бюджетни дефицити, вече нямаме буфер, фискалният резерв е похарчен, имаме нови дългове. Новите моменти в бюджет 2014 са малко повече пари за социалните харчове, което беше обещано. Това са и повече разходи за държани предприятия – субсидиите им се вдигат повече, което е малко притеснително. Данъкоплатците ще покрият недалновидното управление на държавни компании, като БДЖ и някои в енергетиката. Това се случва в предходните години, но сега е доста напомпан бюджетът в това перо.
Имаме и отказ от приватизация на „Товарни превози“, така че този завой от приватизация към повече пари на данъкоплатците към тези предприятия е притеснителен, тъй като води до неефективност. И другият нов момент са тези 500 млн. лева за регионите. Като идея звучи добре, но не ни харесва начинът, по който е заложено да бъде изпълнено, а именно 500 млн. лева, гласувани като резерв, и министрите на собствена глава да ги разпределят между общините. Това очевидно носи доста голям политически и корупционен риск, както и риск от прахосване на средства. Това, което предлагаме като алтернатива, е просто да се преотстъпят 1/5 от приходите от подоходния данък. Тоест, 2% от десетте на общините, което пак идва около 10 млн., пак може да се насочат само за капиталови разходи и инвестиции, но вече би се случило без намесата на министрите във всяко решение – дали тази или онази община, дали този воден проект, или друг. Просто самите общини ще могат да решат, а и ще има стимул за бъдещи инвестиции и повече работни места. Тъй като ресурсът, с който ще разполагат, ще зависи от генерираните доходи в общината, а не от решението на някой политик. Тоест, става дума за същия ресурс, но много по-различен начин на харчене.
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика /Пред „Фокус“/
Споделете текущата публикация:
