Днес всевъзможни организации „без граници“ се мъчат да внушат на българското общество, че трябва безрезервно и безгранично да приемаме тълпящите се на границите ни хора от Третия свят. Без разлика дали са наистина бягащи от обхванатата в пламъци Сирия жени и деца, или просто търсачи на по-лесен и щастлив живот. Сред които има доста младежи с криминални досиета, дебели колкото Библията. Решили, че България в момента е най-леснопроходимата граница на Евросъюза. Въпросните хуманисти и правозащитници обаче са готови да разпънат на кръст всеки, който се осмели да каже, че това не е редно и опасно за държавата ни.
Никой освен шепа първосигнални антиевропеисти не оспорва ангажиментите, които е поела страната ни при влизането си в ЕС. Включително и задълженията си по отношение на бежанци от страни извън общността. Но същите тези правила ясно казват кой какъв е и как съответно трябва да се отнасяме към него.
Уви, българинът е човек на емоциите и прибързаните реакции. И сега слага в един кюп и бежанци, и нелегални имигранти.
Време е да се разграничат нещата и всичко да си дойде на мястото. Не можем и нямаме нито юридическото, нито моралното право да отказваме убежище на спасяващите се от етническо или политическо преследване хора. Както сме го правили някога и за арменците, и за руските белоемигранти. Но не и да приемаме всеки африканец или азиатец, решил да ползва страната ни като транзитен коридор към по-ситата част от континента.
Ако сегашният хаос и безхаберие спрямо нелегалните имигранти продължава, ще има нови заклани Виктории. И съответно – нови саморазправи с всеки чужденец с по-тъмен цвят на кожата. Така че нека институциите да не се крият зад Брюксел, а напротив – да изпълняват неговите директиви по темата. Още повече че финансовите ни възможности са наистина повече от скромни. У нас има стотици хиляди българи, които са на ръба на оцеляването. Много от тях буквално са принудени да ровят в кофите с боклук, за да оцеляват. Затова нека първо се погрижим за тях, а после за чуждите. И хуманизмът си има своите граници. В случая – чисто материални.
Споделете текущата публикация:
