В края на своята най-успешна година в професионалния тенис Григор Димитров даде пресконференция в София пред родните медии. До него седна Георги Стоименов – личният му мениджър и съветник. Организаторът Асен Григоров също застана пред репортерите, а бащата на Гришо – Димитър Господинов, седна сред гостите в залата на Грандхотел „София“.
Въпросите са на няколко медии, а някои от отговорите даваше Стоименов като глава на екипа около звездата.
– Каква оценка си поставяте за 2013-а?
– Пет и една втора! Годината беше успешна, спечелих и титла на много силен турнир. Сега малко почивка и започваме отново.
– Работата с новия треньор Роджър Рашид потръгна добре…
– С него все още работим в пробен период, нямаме договор. Но дотук сме много доволни.
– А каква е разликата?
– Той каза, че никога досега негов състезател не е печелил още първия турнир след началото на сътрудничеството. С тази първа титла падна голям товар от гърба ми.
– Къде ще е базата ви?
– В Лос Анджелис, това е мястото. Там искам да се подготвям.
– Защо избрахте него?
– Времето ми харесва! (смее се).
– Очакванията към вас са по-високи. Това натоварва ли ви, хората искат да побеждавате постоянно?
– И аз искам да побеждавам постоянно, но… Няма проблем, харесва ми да има големи очаквания. Аз самият имам големи изисквания към себе си. Искам да имам по-големи успехи.
– Целите ви за 2014 година?
– Рано е още да кажа, след първия турнир започвам да преценявам какви са ми очакванията. Искам да съм постоянен. Това е задачата. И да се представям добре равномерно.
– Най-хубавият момент от изминалата година?
– Доста са. Все моменти, които ме карат да се усмихвам. Но съм убеден – това е само началото.
– Ще играете ли за България на Купа „Дейвис“?
– Ако влезе в програмата ми… Нямаме още решение, чакаме програмата за годината. Не би трябвало да има голяма разлика от 2013 година (Григор игра тази година срещу Финландия – б.а.).
– Как усещате подкрепата на публиката? Хората сякаш винаги си избират да викат за вас…
– Хубаво е това. Особено на мача с Джокович в Мадрид имах усещането, че целият стадион вика моето име. Много ми помага това. Между другото на последния турнир в Париж също бе така.
– Звезда ли сте вече?
– Не бих казал. Не съм покорил върха, който искам. Все пак усещам различно отношение на играчите, а и на директорите по турнирите. Интересът към мен се промени.
– Казвате, че не сте стигнали върха. Кой е той?
– Победа на турнир в Големия шлем!
– Имате слабост към „Уимбълдън“…
– Да… Но – който падне първи, той да е!
– Имали ли сте предложения да се състезавате за други държави?
– Аз съм си българин. Такъв си оставам. След като и досега съм запазил всичко българско… Не съм имал проблеми с това, нито пък съм се срамувал от този факт. Даже се радвам, че заради мен някои хора разбраха къде е България.
– Не само България…
– Да, и Хасково знаят!
– Гласуваха субсидия за вас за олимпийска подготовка. Усещате ли държавна подкрепа?
Намесва се Георги Стоименов: Дотук Григор е играл на едни олимпийски игри, ще играе и на следващите, стига да е здрав. Не е единственият, който получава субсидия у нас за олимпийска подготовка. Ние не подсещаме държавата за такива неща.
– Дразни ли ви шумът около личния ти живот?
– Никога не съм коментирал личния си живот и няма да го направя. Не ме дразни, но всеки си има свой живот, нали?
– Кога започвате сезона за 2014-а?
– Най-вероятно на турнира в Бризбейн.
– Много ли са съветниците около вас?
– Екипът ми не е голям – родителите ми, Георги Стоименов и треньорът ми. Това сме хората, които вземаме решенията. Не забравям на кои хора какво дължа за първите си години в тениса. Това е нашият отбор и заедно опитваме да вървим напред.
– Разкрийте нещо любопитно около подготовката си?
– Сещам се например за проблема с топките. Това е един от най-сериозните въпроси в ATP в момента. Има дори хора, които искат промени и срещи с хората от ръководството. Всяка седмица се играе с различни топки на различните настилки. Това е тежко – идват болки в раменете, навсякъде… Настилките е ясно, че ще са различни, защото това е част от традицията на тениса. Но топките… Топките обаче са от различни материи и е трудно да се свикне.
– Вие ли потърсихте Рашид или той вас?
Стоименов: Григор е много чувствителен към екипа си. Ако нещо съвсем малко не е както той очаква да бъде, прави промени. Търсехме промяна, ние инициирахме тази възможност. Не е лесно – един треньор е 40 седмици с играча. Това е страшно много време. Треньорите също имат нужда от свой живот. Намерихме човек, който срещна нашите изисквания.
– Играете ли понякога тенис за удоволствие?
– Всеки ден (отново искрен смях)! Не, сериозно – не си спомням кога съм го правил за последен път…
– Мечтаете ли догодина сезонът да е със седмица по-дълъг (въпросът визира турнира на най-добрите в Лондон, с който се спуска завесата, Григор не успя да стигне до него тази година – б.а.)?
– Това е целта – Лондон. Трябва постоянство през цялата година и най-добро представяне на големите турнири. Получаваш шансове всяка седмица, това му е хубавото на тениса.
– Анализирате ли загубите? Конкретно от мача с Федерер какво научихте?
– Винаги съм мечтал за този мач. Бях напрегнат и вероятно ми е личало. Но видях – и той не е по-различен, просто има повече титли и опит. Беше интересно, трудно, емоционално. Уморих се психически повече, отколкото физически.
– Какво си казахте на мрежата с него?
– Той ми каза – продължавай в същия дух, продължавай да работиш здраво. Другото ще го запазя за себе си. Тренираме понякога на съседни кортове, засичаме се и има шеги. Видях го, докато обядвах на турнира в Базел и му подхвърлих: Как да играя срещу Дел Потро? А той: Чакай, първо трябва да играеш с мен (шегата е, че победителят от мача Димитров – Федерер бе съперник на Дел Потро – б.а.).
– Сравненията с Федерер дразнят ли ви?
– Ами сега вече всеки може да направи това сравнение, мина мачът. Беше смешно, аз на загрявката исках да се засмея. Има еднакви неща в играта ни. Но всеки е видял, че искам да имам собствен стил. Свой начин, по който играя. Не ме дразнят сравненията.
– Критикуват ви, че психиката ви не издържа във важни моменти…
– Всеки има право на мнение, не ме притеснява. Даже ме окуражава да стана още по-добър.
– Друга критика е за физическата ви форма. Работите ли повече във фитнеса?
– Аз не излизам от фитнеса! Ще ви кажа и една тайна. След финала в Стокхолм веднага влязох във фитнеса. Няма значение дали съм в турнир, или не, това е ежедневие за мен. Натоварванията са различни, но винаги съм там.
– Готов ли сте за петсетовите мачове от турнирите в Големия шлем?
– Вече мога да изиграя четири перфектни, работя върху петия (пак смях)! Аз, ако играя четири перфектни, пети няма да ми трябва.
– Как си почивате?
– Почивката ражда шампиона! Мечтая си просто да се събудя и да знам, че няма какво да правя, че не се налага да ида да тичам или на фитнес… Но с толкова пътувания и турнири е трудно да си го помисля. Най-добре човек си почива у дома и затова аз си седя вкъщи при всяка възможност.
Споделете текущата публикация:
