Двойно сито за даренията въвежда законът. Ако те надхвърлят 1000 лв., освен декларацията за произход Сметната палата ще прави проверка и дали сумата съответства на доходите на дарителя.

Медийни пакети по 40 000 лв. за партиите и коалициите, които не получават субсидия от бюджета, въвежда още кодексът.

За пръв път в телевизионния ефир няма да има предизборни хроники. Те са „остарял и неефективен способ за агитация, пише Мая Манолова в доклада си за международните юристи от Венецианската комисия. Според документа, с който „Стандарт“ разполага вместо хроники по БНТ и БНР ще се провеждат диспути.

Ако кандидатите за президент и вицепрезидент, депутати, евродепутати, кметове, общински съветници или членовете на щабовете им дарят лични пари за кампанията, също ще попълват документи за произход на средствата и ще бъдат проверявани от Сметната палата.

Даренията за коалиции ще се правят на сметката на една от партиите за по-голяма прозрачност.

Бюлетините вече ще се произвеждат само в печатницата на БНБ. Контролът ще се осъществява от Министерството на финансите и от Централната избирателна комисия (ЦИК).

Любопитно е, че при изборите за членове на Европейския парламент и за общински съветници и кметове право да бъдат избирани ще имат и граждани, които имат гражданство в държава извън Европейския съюз.

Освен с Х, на вота ще можем да гласуваме и с т.нар. „чавка“ – V.

Очаква се да бъде намален съставът на ЦИК и е предложено тя да се състои от 15 членове. Председателят, заместниците и секретарят на ЦИК ще се избират от Народното събрание след публично обсъждане. Тове ще се случи месец след гласуването на Изборния кодекс. Към комисията ще бъде създаден и Обществен съвет като консултативен и подпомагащ орган. В него ще бъдат включени представители на гражданските организации и движения.

Новият закон ще бъде обсъден с делегацията на Венецианската комисия, която идва у нас по покана на Мая Манолова. Тя ще бъде водена от секретаря на комисията Томас Маркерт.