Ветераните от 1997 г. предадоха знамето на бунта на студентите, окупирали университета
Фото Руслан Йорданов
„Какво значи законна революция? Колко е било законно превземането на Бастилията? Колко е бил законен превратът на 9 септември? Студентите постъпват правилно – те довършат онази работа, която ние не успяхме“, пали се Роберт Леви, неизменен участник в бунтовете от 1990 до 1997 г. Леви подари на окупаторите светинята на въстанията – знаме с подписите на студентските лидери, свалили Виденов. „Тогавашният студентски протест започна от Богословския факултет. На 17 декември 1996 г. се събрахме трима асистенти и трийсетина студенти пред Министерския съвет и скандирахме „Оставка!“, разказва доц. Деян Николчев. Заради тази дързост той е арестуван за час в мазето и заплашен със затвор
В следващите дни обаче все повече и повече млади богослови ходели на митинга, а непосредствено преди Коледа целият факултет се строил на площада.
Искрата на недоволството се прехвърлила в целия университет в самото начало на 1997-а.
„Уговорихме се на 10 януари да направим жива верига около парламента. Бяхме шепа народ и едва успяхме да обградим Народното събрание, разпервайки ръце“, спомня си Владо Йончев, главен редактор на „Offnews“. Той припомни подпалването на парламента и нощния побой, който полицията устрои над оределите редици. На 13 януари в 5 ч сутринта студентите окупирали университета и провеждали събрание в 272-ра аудитория. На катедрата се изправил проф. Цочо Бояджиев и казал: „Как можете да си помислите, че някога преподавателите могат да бъдат срещу студентите?! Аз гарантирам за преподавателите. Най-голямата глупост, която можете да направите и която комунистите искат от вас, е да се затворите в тая сграда и хората да не ви виждат на улицата“. „Така тръгна вълната – окупираха се всички университети и изобщо не ставаше дума за учене“, отбеляза Йончев. Доц. Николчев пък предупреди бунтарите, че затворени зад стените на университета, ограничават своята креативност. А тя постига успехи, когато има директен сблъсък с тези, срещу които протестират.
Във вас виждаме себе си отпреди 17 г.
Ние ви се възхищаваме и ви завиждаме. Докато тук има стачка, докато студентите са на крак и се борят за правдата и срещу несправедливостта, ние ще бъдем с тях“, заяви пък Димитър Бечев. Петър Якимов, известен и като Пешо Стачката, пък благодари на младежите, че са възстановили реномето на СУ. Той изрази разочарование от хлъзгавата позиция на Академичния съвет и припомни думите на бившия ректор на проф. Иван Лалов: „Един университет е създаден само и единствено заради студентите, а не заради това някакви преподаватели да получават заплати. Ректорът трябва да е винаги на страната на студентите, независимо че може да не е съгласен с тях“. Друга легенда от 97-а – Сашо Кита, предупреди студентите да пазят протеста си от всякакви политици, които ще искат да си присвоят енергията на разбудените студенти. Ветераните от 90-те дадоха редица ценни съвети на студентите как да избегнат провокации, кои изходи на Алма матер да защитават от нахлуване, как да убедят скептичните професори и студенти в каузата си и накъде да продължат съпротивата./ Стандарт
Споделете текущата публикация:
