Предстои трансформации на българския банков пазар, обяви пред БТВ финансистът Емил Хърсев. Всеки, който внимателно следи банковия пазар в Европа, знае, че 3 от 8-те най-големи банки в България в най-скоро време предстои да сменят собствениците си, обяви Хърсев. Основното преструктуриране на банковия пазар у нас ще стане при смяната на собствеността на гръцките банки, допълни и Красен Станчев от Института по пазарна икономика. Новите собственици обаче ще запазят т. нар. гръцки банки в България, тъй като в България се печели много повече, отколкото от банките в Гърция, каза Станчев.
Предлаганият от управляващите проектозакон за банките, който предвижда отпадане на таксите и комисионите при отпускането на кредити, е чист популизъм, коментира Хърсев с мотива, че по принцип хората харесват всеки политик, „който мачка банките“. Няма държава по света, която някога да не е удържала такси за обработка на документи при отпускане на кредити, заяви Хърсев. Заиграването с банковото дело е опасно, предупреди той и призова към разум при обсъждането на промени. При предстоящото преструктуриране на банковия пазар у нас не е добре да се въвеждат непродуктивни ограничения, обясни Хърсев и даде като пример идеята за запазване на единственото жилище на длъжник.
Хърсев обясни, че това ще доведе до нов взрив от кредитни милионери. Ако някой има три жилища, едното от които е ипотекирано срещу заем, какво му пречи да продаде останалите две и да попадне под закрилата на тази промяна. Не е ли това кредитен милионер, попита Хърсев. А практика на всяка страна, която се опитва да се измъкне от криза, е да форсира кредитирането, което е двигателната сила за икономиката, коментира още Хърсев. Той обаче призна, че се предлагат и мерки, които си струва да бъдат реализирани, като ограничаването на банките да манипулират лихвения процент. Лихвите трябва да стъпват върху пазарна база, но това не могат да бъдат европейските лихвени проценти, посочи Хърсев. Има тенденция към вдигане на лихвения процент, който традиционно се потиска от ЕЦБ и от големи европейски централни банки, каза Красен Станчев. Той посочи, че към 31 декември 1996 г. спестяванията на гражданите и фирмите у нас са били 6% от БВП, а в сега са 43-44%.
Споделете текущата публикация:
