В западния свят тиквите се използват предимно за пайове, мъфини, някои видове хляб и са най-популярни като издълбаните фенери за празника Вси Светии. У нас, за щастие, тиквата се е запазила като една от най-здравословните и почитани есенни храни и е популярна като динята през лятото.
Минималните количества мазнини, липсата на холестерол и изобилието от витамини,минерали и фибри носят на тиквата особена почит в сезона и – печена тиква, тиквеник, баница с тиква, клин с тиква и супа с тиква – всички се радват на особена популярност дори и през зимата и има защо.
200 г печена тиква съдържат около 20% от Ориентировъчния дневен прием (ОДП) за фибри. Около 60% от тиквените фибри са разтворими. Диетологът д-р Нанси Беркоф споделя, че разтворимите фибри са изградени от пектин ирастителни смоли.
Те поемат вода, когато се намират в храносмилателната система и се раздуват до образуването на обемно препятствие, забавящо преминаването на прости захари като глюкозата в кръвоносната система. С този ефект се постигат едновременно понижаване на риска от развитие на диабет и постигане на чувство за ситост, дори и с по-малко количество храна. Разтворимите фибри могат да се свързват и с холестерола, като евентуално го отвеждат извън тялото.
Останалите 40% от фибрите – неразтворимите фибри, са концентрирати основно във фиброзните нишки и жилки на тиквената тъкан. Те благоприятстват здравословната перисталтика, стимулирайки контракции в дебелото и тънките черва. Стабилният прием на неразтворими фибри се асоциира с превенция на храносмилателни проблеми, рак на дебелото черво, язви и хемороиди.
Мощните антиоксиданти свойства на тиквата като храна се дължат на изобилието и на витамини, но не само. Около 90% от калориите на зеленчука идват от въглехидрати, половината от които са под формата на полизахариди от рода на пектина – хомогалакторунани, намиращи се в клетъчните стени. Освен антиоксидантна помощ за организма, те носят и противовъзпалителни, антидиабетични и инсулин-регулиращи свойства.
Споделете текущата публикация:
