Трудно могат да се забранят бързите кредити. Лошото е, че това е законен бизнес. Трябва по законен начин да се защитят потребителите. Това обясни във „Всяка неделя“ по Нова телевизия финансистът Емил Хърсев.Той даде пример как можеш да подпишеш договор за бърз кредит за 1000 лв., но получаваш 500 , а другите 500 стоят да си плащаш лихвата. Възможно било да се ограничи принудата до колко да се събира.
„Ограничават правата на кредитора да искат плащане на длъжника. На главницата, такси и доходи. Да има правила кое е разумно. Тоест каква е границата на разумното при лихвите и таксите. Тези кредити разчитат да се събират неформално, но с натиск и с насилие. Ето това може да се ограничи“, заяви Хърсев. Според него финансовата култура на населението позволява да се сключват такива договори. Разумен човек това не би направил такова нещо, твърди Хърсев.
Повечето компании за бързи кредити, които навлизат в последните години у нас са с ясен произход и са международни корпорации. Да не се разчита на БНБ да се занимава с проблемните бързи кредити, защото не й е работа. БНБ трябва да надзирава банковия сегмент, а има и други – заложни къщи, обменни бюра и т. н.
За Хърсев спасението е по-голяма мрежа от надзорни институции и потребителя да бъде защитен на ниво общини и по цялата държавна власт. „Да търсим защитата, където е най-лесно и да я предоставим на потребителя. Потребителят да се защитава със законови текстове“, обясни Хърсев./БЛИЦ
Споделете текущата публикация:
