„Мисля, че на Орешарски ще му бъде много трудно. Като гледам каква е ситуацията, политическата класа в България е не само нефункционираща, но и почти криминална. Става въпрос за корупция“. Това обяви професорът по приложна икономика Стив Ханке от университета в „Джон Хопкинс“ Балтимор пред БНР.
„Много се съмнявам, че този кабинет ще се справи, защото имате една твърде оптимистична икономическа прогноза за растеж от 1,9% и всичко в бюджета се моделира според нея. Това означава, че изобщо няма да спазите бюджетните си цели, което ни води до тази лоша инициатива да се вземат пари на заем,“ обясни професора.
Намерението на кабинета да изтегли заем от близо половин милиард евро трудно ще съживи икономиката на България, смята професорът.“Не мисля, че могат адекватно да се инвестират в българския контекст. Технически погледнато, заемът не би трябвало да е проблем, в смисъл, че правителственият дълг е изключително нисък като процент от БВП – основно заради валутния борд, който налагаше дисциплина през годините. Сега, те искат да вземат на заем малко пари и вие си казвате, че не е толкова страшно, имайки предвид 16.5% дълг спрямо БВП, който е най-ниският в Европа. Но това е въпрос на доверие! Това на практика означава разбиване на дисциплината на валутния борд!“, обясни той.
„Не мисля, че вземането на заем ще застраши системата на валутния борд, но ще направи малка пробойна в доверието. Не го прогнозирам, но вероятно този фактор ще бъде включен в оценката на кредитния рейтинг за България. Дисциплината е запазената марка на страната ви. Единственото положително, което България има, е валутният борд и плоският данък. Всичко друго е негативно – София е една от водещите столици на корупцията в света и това го пише в цялата международна преса. То показваше как се прахосват парите в ЕС. Холандците бяха избрали за пример България – за онези инфраструктурни проекти, в които се наливат излишни пари, за строежа на мостове, които не водят до никъде, за стадиони, които не работят и т. н. На фона на тази негативна серия, единственото хубаво е валутният борд. Затова не правете нищо, което да застраши тази система. Аз твърдя, че дори малки заеми са показател, че това правителство няма нужната дисциплина, за да вземе правилното решение,“ разясни проф. Ханке.
„На практика от 1997 г насам, при всички предишни правителства и дори при предишния кабинет на социалистите, дисциплината беше доста добра. Сега, намерението за кредит ми показва, че това правителство има проблем с дисциплината. Ако погледнете Индекса на мизерията, след икономическия срив през 1997г. правителството на Костов имаше добри резултати, но те се дължаха на въвеждането на валутния борд. След това кабинетът на Симеон също се представи много добре. Индексът се влошаваше всеки път, когато на власт идваха социалистически правителства. И сега не съм впечатлен от това управление във всеки един аспект – дори за дребни технически неща като прогнозата за икономически растеж: просто никой не потвърждава тази прогноза. Искрено се надявам да се сбъдне и българската икономика да нарасне с 1,9%, но изобщо не съм убеден, че това ще се случи,“ обясни той.
Проф. Ханке коментира и дълговата криза в САЩ и преговорите за повишаването на държавния дълг. „Това беше политически театър. Случвало се е много пъти. Театралната пиеса продължава, до последния акт, когато се стига до споразумение. Системата в САЩ е наистина уникална и хората трудно я разбират – Конгресът одобрява размера на парите за бюджета, но после има втора фаза – трябва да се разреши на правителството реално да финансира одобрените разходи в бюджет. Все едно в България парламентът да гласува държавния бюджет, но после изведнъж да реши да гласува повторно дали да се отпуснат пари за него. В крайна сметка този конфликт винаги приключва по един и същи начин – САЩ винаги ще плащат своите дългове. Но в политиката всичко крие потенциални опасности. Нещо можеше да се случи в последната минута и поради някаква техническа причина в Конгреса, можеше и да не се стигне до споразумение. Тогава от фарс, пиесата щеше да се превърне в трагедия. Всички големи случаи на държавна неплатежоспособност – Мексико, Русия, Арженита, са водели до криза в глобалната икономика. Но, ако прегледате цялата история на другите фалити, те биха били нищо, в сравнение със Съединените щати – те са слонът. Това щеше да е мащабна криза.“
Споделете текущата публикация:
