Канадската писателка Алис Мънро е обявена вчера за нобеловия лауреат за литература за 2013 г. от Шведската академия. Академиците я определиха като „майстор на съвременния къс разказ“. Наричат я още „канадския Чехов“. Когато някой издател иска да пусне нещо „екзотично“ от тази страна, първото име, за което се сеща, е нейното. И така е от над 50 години.
Точно така се е случило и преди 30 години в бившето издателство „Народна култура“.
Томче с разкази на Мънро е било предложено от редакторката Жечка Георгиева и дори е влязло в плановете за печат. Но последвали бурни политически събития у нас и до издаването му така и не се стигнало.
„Доколкото си спомнам, разказите бяха елегантни, умело написани, на добър литературен език. Не смея да оспорвам избора на Академията, но все пак конкуренти на Мънро бяха Филип Рот, Харуки Мураками – най-добре продаващият се японски автор, музикантът Боб Дилън, сирийският поет Адонис“, допълва Георгиева. В литературните среди все повече се налага тезата, че понеже „Нобелът“ не се дава посмъртно, печелят писатели на почтена възраст.
Така че на практика 82-годишната Мънро, известна с хрониките си за малък канадски град, превърнала се в 13-ата жена, носителка на отличието и първа от Канада
в историята на наградите, съвсем не е позната у нас като писателка.
Тазгодишната нобелова лауретка за литература е израстнала в канадска ферма за животни с ценна кожа – лисици и норки. Майка е учителка. Алис Мънро започва да пише още от тийнейджърка, а като студентка не се свени да работи в ресторант и да бере тютюн. Напуска университета, където учи английска филология, за да се омъжи за Джеймс Мънро. Със съпруга си отворят книжарницата „Книги Мънро“ – бизнесидея, която още работи. От първия си брак има 3 дъщери, едната от които умира 15 ч след раждането. Вторият съпруг – географ, не доживя само 6 месеца да види триумфа на жена си на световната литературна сцена.
„Малки хора, големи чувства“, така постоянният секретар на Шведската академия коментира писателката и нейното творчество преди медиите след обявяването на наградата.
През 2012 г. Мънро издаде четиринадесетата си книга с истории Dear Life, която беше изключително добре приета от критиката. Три години преди това тя печели и международната награда Man Booker за цялостното си творчество. Средната възраст на носителите на „Нобел “ е 64 години.
Около половин час преди обявяването на тазгодишния лауреат на наградата вчера някой промени страницата на японския писател Харуки Мураками в Wikipedia, добавяйки Нобелова награда, съобщи „Гардиън“, описвайки голямото очакване.
Три години от живота си Мънро в края на 80-те години на ХХ в. посвещава на пътешествия – обхожда Китай, Австралия, Скандинавия. Призна, че се е лекувала от рак, а и сърцето я предава – наложило се да сложат байпаст. Не крие, че напоследък се интересува от теми като двойнствеността на чувствата при сексуалните взаимоотношения.
Критиците твърдят, че разказите на Мънро имат литературната дълбочина и емоционалност на роман. „Много важно и на кого му пука! В „Мънро историите“ има толкова „плът“, колкото и в повечето романи“, възкликва неин почитател.
Ето някои от заглавията на сборниците : „Танцът на щастливите“, „Животът на момичетата и жените“ (посветен на дъщерите ), „Нещо исках да ти кажа“, „Луните на Юпитер“, „Напредъкът на любовта“, „Приятел на младостта“ (последните две с най-големи канадски литературни награди), „Любовта на добра жена“, „Твърде много щастие“ и др.
Мънро се слави и като изключителен майстор на фантастичните сюжети. По неин роман има филмова адаптация с участието на Джули Кристи, номиниран за „Оскар“, но не го получава – измества я „Няма място за старите кучета“.
Споделете текущата публикация:
