Нобеловата награда за физика получиха 84-годишният британски физик теоретик Питър Хигс и 81-годишният белгиец Франсоа Енглерт, предсказали съществуването на загадъчния Хигс бозон – частицата, която обяснява защо материята има маса, съобщиха световните агенции.
Двамата учени си поделят наградата от 8 милиона шведски крони, равна на 1,2 милиона щатски долара или 950 000 евро.
Огласяването на имената им се забави с час.
През 1964 г. двамата учени предсказват съществуването на частицата Хигс бозон. Теоретичните им разработки бяха потвърдени от експерименти с големия адронен колайдер в ЦЕРН.
“Отличената теория е централна част от стандартния модел на физиката на частиците, описващ как е конструиран светът. Според този модел всичко – от цветята и хората до звездите и планетите, се състои от само няколко градивни блока: частиците на материята”, се казва в съобщението на шведската Кралска академия на науките.
Питър Хигс е роден през 1929 г. в Нюкасъл на Тирн, Великобритания. През 1954 г. той става доктор в Кингс колидж и е преподавател в университета на Единбург. Той е изключително скромен човек и винаги е държал да се споменава, че и други негови колеги са работили по теорията за масата на частиците.
Франсоа Енглерт е роден през 1932 г. в Етербрек, Белгия. Защитава докторантура през 1959 г. в Свободния университет в Брюксел и преподава там.
Енглерт и Робер Брут от Свободния университет в Брюксел публикуват откритията си за масата на частиците 2 седмици преди Хигс, но британецът е този, който създава хипотезата за нова частица, която би трябвало да докаже верността на заключенията им. Откриването е направено над половин век по-късно. Месец след Хигс своите открития публикуват Дери Гуралник, Дик Хейгън и Том Кибъл. Въпреки това в ЦЕРН и като цяло в научната общност британецът е признат като водещото име в създаването на тази теория.
Хигс бозонът беше едно от петте научни открития, които не са вземали Нобел. Наградата за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първия приз получава немският физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 година Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 година. Всички останали 192-ма наградени са мъже.
Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на нобеловите лауреати по физика е 55 години, докато тази на получилите приза за литература е 64 години.
Миналогодишните носители на Нобеловата награда за физика бяха французинът Серж Арош и американецът Дейвид Уайнленд за работата им в областта на квантовата физика, по-специално за изучаване на взаимодействието на светлината с материята.
Споделете текущата публикация:
