Между 11,7 и 12,2 млрд. лв. трябва да бъдат вложени в следващите 10 години (2014-2023) във ВиК мрежата у нас, за да отговори тя на европейските изисквания. Това става ясно от проекта на стратегия за ВиК сектора, публикувана за обществено обсъждане. Стратегията е 10-годишна, но е с хоризонт за нужните разходи до 2038 г.Според оценка на Световната банка, която е консултант по изготвянето на стратегията, необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на мрежата са между 650 и 800 млн. лв. годишно. В същото време действително направените инвестиции от 2007 г. насам са по-малко от 200 млн. лв. годишно.
Спешните нужди от рехабилитация на ВиК мрежите се оценяват на 5 млрд. лв. Останалата част от сумата е за привеждане на системите за отвеждане и почистване на отпадъчни води в съответствие с европейските критерии. Според изчисленията на експертите за изграждане на канализация ще са нужни 4,4 млрд. лв., а за пречиствателни инсталации – 2,8 млрд. лв. У нас 66% от населението е присъединено към централизирана канализация, а само 50% е присъединено към селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.В резултат на всичко товаБългария няма да спази сроказа изпълнение на задълженията за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Те са заложени в Договора за присъединяване към ЕС. Тогава страната ни е договорила само 8-годишен преходен период, докато другите страни са успели да постигнат 12 г. отсрочка. През 2011 и 2012 г. у нас е завършена само една пречиствателна станция за отпадъчни води. За да бъдат изпълнени европейските изисквания, трябва да бъдат изградени пречиствателни инсталации в 282 градове и селищата около тях, които обхващат 1,8 млн. души население.
Проблемът с осигуряването на парите според консултантите от Световната банка стои по следния начин. По техни оценки средствата от фондовете на ЕС ще са достатъчни, за да покрият от 30 до 40% от нужните инвестиции. Останалите 60-70% трябва да дойдат от бюджета и през цената на водата.
За целта са разработени няколко сценария. Ако се запази сегашното положение, изискванията на ЕС ще бъдат покрити чак през 2038 г., като за следващите 25 г. ще са осигурени едва 36% от инвестициите, необходими за сектора. В този случай загубите на вода ще са над 50% при сегашните 60 на сто.При основния сценарий, разработен от консултантите, държавата ще трябва да осигури 2,7 млрд. лв. в следващите 10 г., а от ЕС можем да разчитаме на 3,2 млрд. лв. Участието на държавата може да падне до малко над 1 млрд. лв., ако основният сценарий се комбинира със заемно финансиране и подобряване на ефективността и намаляване на разходите.
При кой да е от сценариите цената на водата ще расте, но от стратегията не става ясно колко точно. В документа обаче е посочено, че едно средно домакинство в групата на най-бедните 30% от домакинствата ще плаща най-много 4% от дохода си за консумирана вода от 2,8 куб. м на човек на месец. Ако цените са по-високи, то държавата ще трябва да осигури средства за подпомагане на бедните, като сумата е от порядъка на 300 млн. лв. за 25 г.Мярката за постигане на социална поносимост на цените е една общо 20-те мерки, начертани в стратегията. Сред тях са засилване на възможностите на ВиК-тата да си събират вземанията, спешни промени в Закона за водите и други.
Споделете текущата публикация:
