До края на годината е възможно да има първа копка на газопровода „Южен поток“, но преди да се пристъпи към това или провеждане на обществени поръчки, трябва да бъдат изяснени всички въпроси по проекта и действията да бъдат съгласувани с Европейската комисия. Това коментира пред журналисти министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в понеделник по повод коментар от ДСБ, че реализацията на „Южен поток“ се бави. Той се срещна с проф. д-р Зорана Михайлович, министър на енергетиката, развитието и защитата на околната среда на Сърбия, през която също ще минава тръбата.
„Няма да направим прибързани стъпки преди да е ясен и финансовият модел“, заяви Стойнев.
Последните информации около начина за финансирането на газовия проект са от времето на правителството на ГЕРБ, което се беше разбрало със съакционера си в проекта – руската „Газпром“, българското задължение за осигуряването на средства за тръбата да се покрие от „Газпром“, а после „Българският енергиен холдинг“ да връща сумата от транзитните такси, което означаваше около 15 години в БЕХ да няма никакви постъпление от експлоатацията на газопровода.
Докато при подписването на междуправителственото споразумение за „Южен поток“ през януари 2008 г. тогавашното правителство на Сергей Станишев оценяваше българското участие в трасето през наша територия на 1.1 млрд. евро, сега Стойнев припомни, че индикативната стойност на газопровода е 3.3 млрд. евро.
За министерството и правителство този проект е инвестиционен, заяви министърът и прогнозира, че той ще даде тласък на икономиката и ще създаде десетки хиляди работни места.
Според Стойнев правителството на ГЕРБ е забавило реализацията на проекта, тъй като го обявило за приоритетен, а после нищо не последвало.
Министърът на енергетиката, развитието и защитата на околната среда на Сърбия каза, че страна й сега получава газ от едно място и по тази причина се нуждае поне от още едно трасе. За нас са добри и двата проекта – „Южен поток“ и газовата връзка, каза още Михайлович.
България се надява най-късно до 2017 г. да бъде изградена газовата връзка със Сърбия, заяви от своя страна Стойнев.
Така става ясно, че газовата връзка, чиято икономическа съобразност бе определена като „неубедителна“ в доклад на Стойнев до парламентарната енергия комисия преди два месеца, остава на дневен ред, но с отложен старт, който според плановете на предишното правителство трябваше да е в следата на юли 2015 г.
Споразумяхме се, вървим по план и се надяваме най-късно през 2017 г. връзката да бъде изградена, заяви Стойнев. Колежката му е по-оптимистична като заяви, че Сърбия има готовност строежът на интерконектора да приключи до края на 2016 г., независимо че именно западната ни съседка е тази, която не е напреднала по проекта, за който от Европейската комисия отпуснаха финансиране.
От оперативната европрограма „Конкурентоспособност“ българското икономическо министерство получи 47 млн. евро за 60-километровото трасе на наша територия, което ще тръгва от Нови Искър край София през Перник до Калотина, за да се свърже със сръбския участък, който ще се реализира от „Сърбиягаз“. Капацитетът се планира да е 1.8 млрд. куб. м годишно с възможност да стигне 5 млрд. куб. м, но в средата на септември Стойнев каза, че тази газова връзка трябва да се извади от оперативната програма, тъй като имал притеснения за работата на сръбската страна по проекта.
Споделете текущата публикация:
