Откритието, че стресираните и нещастните хора боледуват повече, не звучи екзотично. Повечето от вас обаче сигурно ще бъдат изненадани да разберат, че тя не почива само на емпирични наблюдения, а има своите научни доказателства. Какви точно са те и защо стресът отключва редица болести, разказа акад. Владимир Овчаров на IV Международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум (ЮЕМФ).
Още Гален е казал, че сангвиничните (по-спокойните) жени боледуват по-малко от рак на гърдата, отколкото тези, които са депресивни, казва акад. Владимир Овчаров. След доста векове станало ясно и защо това е така. Учените установили, че има връзка между нервната и имунната система. Нервните вещества, наречени трансмитери, се отделят в мозъка и се приемат от различни рецептори, част от тях се намират в имунокомпетентните клетки – лимфоцити, обяснява механизма акад. Овчаров.
Трансмитерите достигат до рецепторите в имунните клетки по кръвен път и им влияят. Освен това има и друг вид свързаност между двете системи. Нервни влакна достигат до лимфните възли, до слезката и до тимуса, обяснява акад. Овчаров. По тези два начина стресът влияе на имунната система. За съжаление в много случаи последствията са негативни.
Хроничният стрес води до
отделянето на хормони по оста мозък – хипофиза
които потискат имунната система, обяснява акад. Овчаров. Поради тази причина и хората, които са подложени на постоянен стрес, стават лесна жертва на грипове или други инфекции.
Стресът обаче оказва влияние и върху отключването на далеч по-сериозни диагнози като рака на гърдата и сърдечносъдовите заболявания. У нас непрекъснато се появяват ракови клетки, които се блокират от имунната система, когато е отслабена. Под влияние на стреса те се развиват, обяснява акад. Овчаров.
Учените обаче са открили и, че клетките на имунната система също влияят върху тези на нервната. Това става чрез специални вещества – цитокини, които отделят левкоцитите, а рецептори в мозъка възприемат. По този начин лекарите си обясняват и възникването на автоимунните заболявания. Типичен представител на този механизъм е множествената склероза, казва акад. Овчаров. При нея собствената имунна система на организма атакува миелина (обвивките на нервните влакна).
Последните изследвания също така показват, че
пациентите с шизофрения имат имунен дефицит
Още една стара, теория казва, че за шизофренията причината е там, казва акад. Овчаров. Периферната нервна система също страда от имунната. Пример за това е болестта на Гилен-Баре, добавя академикът. При редица заболявания обаче все още не е ясно коя система е в основата на проблема – имунната или нервната.
Споделете текущата публикация:
