Около 360 милиона лева се въртят годишно в индустрията за частни уроци у нас. Половината от учениците в България посещават или са ходили при платен преподавател след часовете. Това сочат данни от Доклада на младежта за 2012 година, който бе приет от образователната комисия в парламента. Това на практика означава, че от допълнително обучение имат нужда над 375 000 ученици. Така при цена от 20 лева за урок и посещение по 8 пъти месечно в продължение на половин година се получава внушителната цифра от 360 млн. лева, изчислява „Монитор”. По правило тези пари заобикалят хазната и…потъват, преди да бъдат обложени с данъци.
„По всяка вероятност родителите на настоящите ученици не преценяват образованието като достатъчно добро за успешното развитие на децата им. Посещаването на частни уроци е интензивно преди кандидатстване в университет. Това обяснява и високия дял студенти – 62%, посещавали частни уроци“, пише в доклада. Всеки десети ученик е повтарял годинатаили е бил на поправителен изпит, сочат още данни от документа. Свободните часове в училище пък са част от ежедневието на 20% от учащите у нас. Отпадащите ученици продължават да са голям проблем на образователната ни система. Според доклада най-честите причини за това са бедността и нежеланието на подрастващите да посещават класната стая. Тревожна тенденция е, че институциите не търсят децата, които излизат трайно от училище. Почти половината от учениците у нас владеят добре един чужд език, пише още в доклада. 12 000 младежи пък са напуснали страната през последната година, като са сменили адресната си регистрация. 74% от гимназистите ни пък имат положителна нагласа към идеята да работят в чужбина. Половината от работещите младежи у нас пък не са доволни от заплатата си и са на мнение, че трудът им е подценен. Друга тревожна констатация е, че една трета от работещите младежи не се осигуряват на заплатата, която реално получаватБолшинството от гимназистите и студентите у нас биха искали да имат собствен бизнес, но малцина успяват да го развият, най-вече поради липса на средства за първоначална инвестиция. Според други данни половината от безработните младоци у нас търсят работа чрез приятели. Другата половина пък използват предимно интернет или пък ходят на място по офисите с надеждата да ги наемат. Младежката безработица продължава да е голям проблем у нас, сочи статистиката. Делът на работещите лица между 15 и 24 г. у нас е 21% спрямо средно 33,5% в ЕС. Най-висока е заетостта у нас при младите висшисти – 69,1%. При младежите със средно образование е 55,7%, а при тези с основно – 19,3 на сто. Най-голяма част от заетите младежи у нас работят в сферата на услугите. Почти половината от заетите млади хора у нас пък са на длъжност, която не отговаря на завършеното от тях образование.„Това е косвен индикатор, че младите хора не са имали ясна ориентация с какво биха искали да се занимават или все още не са успели да намерят работа по специалността си“, пише в доклада.
Споделете текущата публикация:
