На прага сме на сезонът на грипните щамове с животински имена, вечно течащите носове и покашляне от всички страни. Първата есенна вълна може да ни е отминала, но сега спасението е все по- трудно. Затваряме се в помещения с големи маси хора, разходките са все по- трудни, както и намирането на пресни плодове и зеленчуци за сметка на мазните и сладки храни, предвид наближаващия празничен период. Съвсем адекватно на този сезон отвсякъде ни облъчват реклами на продукти, които „ефективно се борят със симптомите на грип/ кашлица/ простуда/ хрема”, без да преборват самият им причинител. Лекарите препоръчват чудодейни ваксини и имуностимулатори с умъртвени или живи вируси, със съмнителни ползи, на фона на страничните си ефекти. Но има една ключова роля в преживяването на този неприятен сезон – тази на имунната ни система.
Какво е точно имунната система и как функционира тя? Имунната система е динамична обвързаност на разнообразни органи, жлези и произвежданите от тях активни клетки, белтъци и антитела. Това са тимусната жлеза, костният мозък, далакът, лимфните възли, разположени на ключови места в тялото. Клетките „войници” в имунната защита са: антитела с белтъчна основа – имуноглобулини, цитокини, лимфокини, , както и макро- и микрофагите, В- и Т-лимфоцитите, NK-клетките и други специфични клетки. Когато в организма попадне вредител: вирус, бактерия, гъбичка или друг, антителата, с които е снабдена всяка клетка, го разпознават и подават сигнала на имунната система. Към мястото на нападението се отправят спешни екипи, а жлезите усилват дейността си. Те могат дори да увеличават размерите си, заради повишената активност в тях, като лимфните възли на гърлото например. Когато тази разпознавателна функция излезе от строй, говорим за автоимунни заболявания, при които клетките не разпознават „свое” от „чуждо”. Но антителата в повечето случаи са уникално „умни” – освен, че разпознават, те имат и памет. Така срещайки повторно някой вирус, срещу него започва конкретна атака.
Устойчивото поведение на имунната система, изразяващо се в ефективно справяне с вредители, попаднали в тялото, наричаме имунитет.
Ваксините и имунизациите са един основен вид изграждане на имунитет по изкуствен път. Във ваксините се съдържат конкретен вирус, умъртвен или жив, в малки количества, който трябва да „подскаже” на антителата какво да разпознават, когато го срещнат. Спорен е въпросът за качеството и актуалността на ваксините, които се предлагат и дали тази ваксинация, особено плановата ваксинация от бебешка възраст, трябва да е задължителна в начинът, по който се налага у нас. Но неоспорими са ваксините срещу Човешкия папиломен вирус, който причинява чак на шийката на матката.
Преболедуването на определени болести като шарка, заушка води до резистентност на организма към евентуални бъдещи атаки. Рубеолата обаче има особеността да не вреди на бременната жена, но трайно и драматично да увреди плода в нея.
Как вредим на имунната система?
Като задръстваме тялото си с медикаменти на химична основа. Прибързаното и безразборно посягане, често и без лекарска консултация, към лекарства особено към антибиотиците, усложнява работата на организма, той привиква към някои от тях и имунната система е обезоръжена в ролята си.
Стресът също отслабва имунитета. Често при жените се случва например продължителна стресова ситуация да е последвана от гъбична или друга полова инфекция.
Храната е много важна, особено избягването на определен вид храна за сметка на друг. Захарта в сладките храни понижава имунитета, както и прекалено мазните храни. Но пък и диетите през зимата са крайно непрепоръчителни. Стресът за организма е налице, а и нерядко те са изцяло погрешни.
Как да помогнем на имунната система да е ефективна и да функционира в ритъм?
Всичко започва с…началото. А именно първите часове и дни на бебето, когато можем да осигурим на бебето и първоначалния му имунитет. Коластрата, мляко, по- жълтеникаво и гъсто от същинската кърма, се спуска в гърдите до 72 часа след раждането. Засукването на коластрата е от изключителна важност на създаването основата на имунната система на беззащитното бебе. Било досега в стерилна среда, то веднага бива атакувано отвсякъде. Затова преминаването на антитела, имуноглобулини и други елементи на имунната система на майката чрез коластрата е гаранция и за в бъдеще за здравето на бебето. Кърменето поне до 6 месеца се включва в укрепването на имунитета.
Каляването на детето и изобщо, през целия живот, е практика за подсилване защитните сили на организма. Предпазването от изнежване и напротив, подлагането на организма на ниски температури, изборът на адекватно облекло, намаляват риска дори и обикновена настинка да се превърне в нещо по- сериозно.
Без паника пред болестите! За детската възраст, до 3 години особено, е характерна неустойчивата имунна система. Повишаването на телесната температура до по- малко от 39 градуса не е чак такъв повод за безпокойство, както сме свикнали да мислим. Дори обратното, това показва, че в организмът има инфекция и той се бори с нея – повишавайки температурата, се опитва да я убие. Потискането на температурата с медикаменти на основата на парацетамола и ибупрофена само обърква имунната система и я омаломощава. Леките настинки при децата и възрастните също не бива да паникьосват. Срещата с вируси и бактерии е част от създаването на имунитета, това разпознаване изобщо да бъде възможно. Затоплянето, пилешката супа и приемът на плодове, зеленчуци и други полезни храни, за които ще стане дума по- нататък, ще помогне на имунната система да се справи сама.
В основата на всичко е храненето. Ако се храним пълноценно и балансирано, с мисъл за нуждите на тялото в трудния период, на практика не би трябвало да укрепваме допълнително имунитета. Ето компоненти от храненето, които са особено задължителни през зимата и по време на непрестанната атака за вредители:
– Супервитамините А, Е, групата на В витамините и шампионът, витамин С – откъдето и да го погледнем витамините са в основата на здравето. Недостигът им води до податливост към чуждите тела, понижена устойчивост към инфекциите, където е най – изявен витамин С, умора, намалено производство на антитела.
Храните, богати на тези витамини, са много: плодове като киви, пресни лимони и всякакви цитруси, сезонните цвекло и тиква, бъз ( на сироп или пресен, слабо обработен плод ), спанак, моркови, зеле, броколи.
– Суперхраните : чесън ( най- добре пресен, но се предлага и на таблетки ), мед ( две лъжици дневно или в негорещ чай ) и всичките пчелни продукти – прополис ( под формата на клеева тинктура ), пчелно млечице и прашец. Много полезни са храните, богати на омега 3 и омега 6 мастни киселини, техен източник са мазните риби – сьомга, скумрия, херинга. Други суперхрани, съюзници на имунната система са ядките, киселото мляко ( заради съдържащите се в тях пробиотици ). А от мама знаем, че най- полезна през зимата е добрата стара пилешка супа. Това ,което казва мама е и научно обосновано.
– Супербилките – билки, приготвени на чай, като отвара или като инхалации, са от изключителна помощ. Тук ще споменем шипката, като най- богата на витамин С, но и червените плодове също не и отстъпват. От китайската медицина може да заемем жен шен- а. А ехинацеята е с доказана полза за имунитета и е много популярна.
Ето, че има достатъчно начини да помогнем на този истински воин в нас да се справя в борбата с болестите. Да не пропускаме и разходката в ясен зимен ден, последвана от масаж с някое дъхаво масло, особено под пръстите на любим човек.
Споделете текущата публикация:
