Напънала се медийната планина и родила мишка. Така изглежда на пръв поглед случаят със сервирането на мишка в храната на бебе, поверено на болнични грижи.
Основателното заклеймяване на безобразието щеше да си остане един от многото редки случаи на обществен консенсус, отразен с облекчение от медиите като казус, по който най-сетне можем да се обединим и дружно да се възмутим- защото има толкова много други „неща”, които са доста по-едри от мишката, но сговорната медийна дружина не желае да повдига опасни планини.
Обаче тази сутрин историята получи продължение, което напусна територията на битовизмите и нахлу в зоната на символиката, която, уви, е доста обобщаваща.
По думите на проф. Марияна Стойчева от Инфекциозна клиника УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив мишката, намерена в храната на болно дете, била термично обработена и не носела зарази.
Това научно съобщение беше направено от екрана на БНТ по повод факта, че вчера една майка откри въпросната мишка в храната на 2-годишната си дъщеря.
Ако изчистим козината от голата научна казуистика, според която няма нищо страшно в случая ( защото мишката била сварена, т.е. щастливо обезопасена като преносител на зарази), ще видим най-напред, че нещо куца на родната наука в случая. Защото попарата, в която е открит мъртвият гризач не е манджа, която се вари, а се залива с гореща вода.
Но да не навлизам без нужната професорска квалификация в дебрите на високите технологии в случай, когато искам да кажа друго: демонстрираното отношение по въпроса, дори и да е просто неосъзната нетактичност, е типичен случай на леко притопляне на лошите новини в България след пропагандна термична обработка.
Това е класика в жанра „добрата и лошата новина” или още по-зле- в превръщането на лошите новини в пожелателно добри.
Мога да дам безброй примери, но хвърлям произволно въдицата в днешния информационен поток и на въдичката веднага се закача една подобна „мишка”.
Ето как лявата ръка на Сергей Станишев обяснява хубавата страна на случая с опита подземният свят да възседне официално сектора на сигурността в България, катерейки се по пирамидата от парламентарни гласовета на собствената му партия:
Скандалното назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което доведе до тримесечни протести в София, довело до “частични поуки” за управляващите. До този извод стигна заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов пред БНР.
“Частично има поуки след случая с Делян Пеевски. Този случай имаше частичен оздравителен ефект”, заяви той.
“Правителството не може да си позволява да взема решения, които са обществено неубедителни от морална и професионална гледна точка. Трябва да се търсят начини да се изясняват мотивите за дейността на дадени хора”, каза Стоилов.( Кафене.нет)
Както виждате, за модерните леви йезуити няма ситуация, в която техният провал да не бъде обяснен като успех- макар и само „частичен”.
Лично аз съм установил в доста дългата си кариера на питащ журналист, че май има само един въпрос, който затруднява тези другари поради абсолютната невъзможност да му се пришие ползата като кръпка в рамките на евентуалния отговор: защо от самото възникване на комунизма, та чак и при днешните му мутации в много държави, глупавите западни граждани не бягат от експлоатацията на своите ужасяващи капиталисти в комунистическия рай с безплатното образование, медицинско обслужване и тотално равноправие (в мизерстването), а в обратната посока неудържимо се стремят милиони- много пъти с риск за живота си?
Вярно, на времето ни набиваха в главите, че богатите трейдюниони в Англия предавали международното работническо движение с тяхната работническа сговорчивост с капиталистите, защото били редовно подкупвани от грабителите на чужди блага, каквито са британските колониалисти.
Горките пропагандатори въобще не си даваха сметка за нищетата на своята аргументация пред широките народни маси, които с удоволствие биха хукнали да ги подкупват капиталистите, ако нагонът им за нормален човешки живот не беше потискан от системата, наричана не случайно тоталитарна- заради тоталните й мрежа от мерки, насочени срещу собствените граждани с цел да не избягат от обградената с мини, телени мери, автоматични картечници и войски с граничарски кучета райска комунистическа родина.
А най-перверзното е, че когато българските граждани най-после получиха свободата да си потърсят щастието по широкия свят това се превърна в най-спряганата лоша новина, употребявана пропагандно от носталгиците, предимно русофили, на които и през ум не им минава да пратят отрочетата си на Изток, но пък шумно заклеймяват демокрацията, при която през руините на тяхното наследство изтекоха близо 2 милиона българи в западна посока.
Можем само да си представим какво тотално обезлюдяване щеше да настъпи в тоталитарните времена, ако шлюзовете на НРБ бяха отворени изведнъж пред запленените от високия стандарт на демократичния свят насилствено съветизирани българи. Случи се по-късно, постепенно и необратимо засега.
Това задълбочава демографската криза и е лошо, но не е новина, а следствие от факта, че България беше превърната от съветския колониализъм в закърнял придатък на губещата световното състезание т.н. социалистическа система и не можа да преодолее травматичните последици в рамките на поколението, получило даром свободата си, отнета толкова брутално от предишното поколение и отказана по рождение на междинното- онова поколение, което беше родено в условията на комунизма без право да знае от личен опит при завареното положение що е това алтернатива на диктатурата.
Лошата новина за онези, които се гордеят да са приемници на въпросната бруталност, е , че все пак кълновете на свободолюбието не са напълно стъпкани. Колкото и да се опитват да се подиграят с този порив към свобода, той напусна дълго утъпквания терен на гражданското униние и даде признаци на живот- днес на жълтите павета, а утре и на друга плодородна българска почва.
Иво Инджев, ivo.bg
Споделете текущата публикация: