България безвъзвратно загуби близо 10 млн. лв. за изграждането на единна информационна система в здравеопазването. Това съобщи пред „Труд“ здравният министър д-р Таня Андреева.
Финансирането бе осигурено с европроекта БАЗИС и стартът му бе обявен през 2011 г. от министър д-р Стефан Константинов в кабинета „Борисов“. Наследничката му от ГЕРБ Десислава Атанасова спря избора на изпълнител в началото на 2012 г., защото проектът донякъде дублирал софтуера на здравната каса.
„Накрая поръчката е прекратена от служебното правителство, тъй като между публичното обявление и конкурсната документация е нямало нищо общо. Все едно са били две различни процедури“, обясни Андреева. Именно с този проект до 2014 г. трябваше да приключи легендарното електронизиране на системата.
„Парите щяха да дойдат чрез социалното министерство. Оттам ни казаха, че средствата категорично са загубени и защото е трябвало да бъдат усвоени в определен срок. А това не е направено“, обясни здравната министърка. Виновни били тези, които са обявили процедурата не по реда, по който е трябвало.
„Нищо не можем да направим. Започваме да пишем нов проект за следващия програмен период, защото за въвеждането на електронното здравеопазване трябва сериозен ресурс, който може да дойде само от ЕС“, коментира д-р Андреева. Тя не можа да се ангажира с период, в който системата ще е готова.
„Ние ще започнем, надявам се тези след нас да продължат и да я завършат, тъй като процесът е дълъг – в успелите страни е приключил за 10-12, дори за 14 г.“, каза министърката. Тя се заема с направата на електронна здравна карта и с доусъвършенстването на електронното досие, което е към касата. До средата на следващата година ще е готов регистърът на националния кръвен център и на диабетиците. Но те и всички програми на здравното министерство няма да имат връзка със софтуера на касата и с този за електронния болничен лист на НОИ.
Здравната министърка и колегите й от социалното министерство ще се борят за удължаване до края на 2014 г. на срока на програмата „Спри и се прегледай“. Към момента тя е с дата на действие до края на тази година.
Проектът предвижда с близо 20 млн. лв. да се прегредат 400 000 души от уязвимите групи за рак на млечната жлеза, на маточната шийка и на тънкото и дебелото черво. До средата на годината с европарите се бяха прегледали 50 души. А в същото време, откакто програмата стартира през 2009 г., над 4000 българи са се разболяли от трите ракови заболявания.
Ако срокът не се удължи, ще загубим и тези 20 млн. лв. от ЕС.
Споделете текущата публикация:
