Въпреки кризата българинът все по-редовно си плаща дълговете. Закъснелите плащания от клиентите към фирмите са намалели наполовина през т.г. в сравнение с 2012 г. Докато през м.г. 33% от плащанията са били извън срока, то през т.г. нередовните трансфери вече са паднали на 15%. Това сочат резултатите от международно проучване на компанията за събиране на вземания “ЕОС Матрикс” сред 12 европейски държави.
Обяснението за повишената изрядност на потребителите е, че фирмите все повече скъсяват сроковете за отложено плащане на клиентите си, което има дисциплиниращ ефект. Например само за година средният срок за отложено плащане у нас е намалял от 20 на 13 дни.
Така българинът се оказва най-изрядният платец в сравнение с потребителите в 11 други европейски държави. Малко просрочия имат също клиентите в Русия, Франция и Румъния, а най-неизрядни са германците, поляците и белгийците.
Общата икономическа ситуация оказва най-голямо влияние върху навиците за плащане на българските потребители. Отразява се и броят на кредитите им, а също и ситуациите на временна липса на средства. Под 10% са случаите на измами, при които клиентът умишлено не плаща.
Бизнесът също става по-изряден в обслужването на задълженията си, но подобрението е по-слабо в сравнение с това при гражданите, сочи изследването. Обемът на забавените плащания на компаниите за една година е паднал от 31% на 25%. “Компаниите се стремят да поддържат отношенията си със своите бизнес клиенти, като удължават срока за заплащане на фактурите им от близо 33 дни на 40 дни. При крайните потребители тенденцията е обратна, защото те се считат за по-рискови”, обясни управителят на “ЕОС Матрикс” Райна Миткова, която е и председател на Асоциацията на колекторските фирми в България.
“Действително се наблюдава повишаване на финансовата дисциплина на домакинствата през последната година. Те все повече считат плащането на заема и на сметките си като приоритет”, коментира и Димитринка Гринко от асоциацията на колекторските фирми и управител на “Сайкъл Кредит”. Според нея обаче причината е и че все повече фирми предприемат стъпки за събиране на дълговете си.
Основните последствия от високата междуфирмена задлъжнялост за компаниите са нарасналите разходи за лихви по изтеглените кредити и загубата на печалба. При 12% от компаниите просрочията са се оказали заплаха за съществуването. Това е сравнително висок процент на фона на средните показатели за Източна и Западна Европа – съответно 9% и 2%. Очакванията на родния бизнес са, че проблемът със задлъжнялостта ще продължи и в бъдеще, като всяка пета фирма смята, че забавените плащания могат да я доведат до фалит в следващите 2 години.
Споделете текущата публикация:
