„Преврат в центъра, въстание в периферията“ – това е прочитът за датата 9 септември 1944 г. на близкия до БСП историк Искра Баева в историческото й изследване „Българските преходи“ в съавторство с Евгения Калинова.
Проверка на „Дневник“ в архивите на Политбюро показа, че ръководството на БКП през няколко години променя интерпретацията си за събитията на 9 септември 1944 г.
Днес социалистите отбелязват края на хитлерофашистката диктатура в България. „9 септември е свалянето на хитлеристката окупация и фашисткото правителство на България“, каза пред „Дневник“ зам.-председателят на БСП Димитър Дъбов. Той посочи, че БСП е спряла манифестациите за 9 септември от 1990 г., когато за национален празник на страната е обявен 3 март. Тази година се предвижда поднасяне на цветя на братската могила и концерт в НДК.
През 1963 г. обаче Политбюро има специално решение за отбелязване на 20-годишнината през 1964 г. от „победата на социалистическата революция в България“. „На 9 септември българският народ под ръководството на комунистическата партия, сплотен под знамето на Отечествения фронт и опрян на братската и решаваща помощ на съветската армия – освободителка, помете монархофашистката диктатура и установи народнодемократична власт“, пише в решение номер 8 на Политбюро.
И продължава: „…деветосептемврийската победа… е продължение на делото на Великата октомврийска революция, съставна част и проява на започнатия от нея неудържим преход от капитализма към социализма в световен мащаб. Деветосептемврийското народно въоръжено въстание създаде условия за невиждан икономически и културен подем на страната.“
Оценката на Политбюро тогава е, че са „разрешени проблемите на преходния период от капитализма към социализма и е осигурена пълна победа на „социалистическите производствени отношения“. Коренни изменения са настъпили в класовата структура – ликвидирани са експлоатацията на човек от човек и самите експлоататорски класи.
За отбелязване на 20-годишнината се препоръчват социалистическо съревнование, затягане на дисциплината, кинематографията да произведе филми, книги, изложби, манифестации.
Десетилетие по-рано – през 1952 г., обаче Политбюро приема решение за подготовка на честване на 9 септември – Деня на свободата и празник на народната армия. „На челни места в колоните на манифестациите да се носят портрети на членовете на Политбюро на Всерусийската комунистическа партия (болшевики) и на Политбюро на ЦК на БКП, както и портретите на Раковски, Каравелов, Ботев и Левски и др.“, пише в него.
През 1950 г. на 22 август ръководството на комунистическата партия приема план за честването и лозунгите. Тогава пък Вълко Червенков отправя забележки: „Всичко да мине под знака на борбата за защита на мира, против подлите американски подпалвачи на войната, против тяхната гнусна интервенция в Корея…“
Според архивите на Политбюро прочитът през 1949 г. за 9 септември е „деветосептемврийско въстание“. В доклада за 5-годишнината се посочва: „Това не е голям срок, но всяка от тези години се равнява на десетилетия.“ И още: „Широката антифашистка съпротива прие формата на въстание. Националната ни независимост е немислима без нерушимата българо-съветска дружба. Няма истински български патриотизъм без това… Предателският национализъм е знаме на врага. Той означава завръщане към империалистическата зависимост, към фашизма…“
През 1947 г. за Политбюро 9 септември е Ден на народната армия. Предвиждат се „масови, внушителни манифестации с показ на постиженията с доминиращи портрети на Георги Димитров, а също и Трайчо Костов, Вълко Червенков, Тито, Сталин и Молотов, ударници“.
Споделете текущата публикация:
