Статистическо проучване сочи, че най-често от странични ефекти от дезодорантите се оплакват момчета в ранния пубертет и младежи до 20 години, които са склонни към свръхупотреба на подобни продукти, за да бъдат по-атрактивни. Науката обаче показва, че вредните съставки в тях са еднакво вредни за всички потребители.

Вдишването на аерозолните частици може да предизвика кожни алергии и дихателни затруднения, включително – астма, в много редки случаи дори сърдечни кризи.

Съединенията, използвани в дезодорантите, се считат за толкова силни потисници на потенето, че възпрепястват дори отделянето на токсини, които нормално се изхвърлят чрез кожата. Това води до натрупването на тези токсини в лимфните възли и до отслабване на имунната система.

Циркониевите и алуминиевите съединения от друга страна, доказано навлизат през клетъчните стени на живи тъкани и предизвикват хормонален дисбаланс и ДНК увреждания.

Ароматизаторите, които често не се описват подробно в съдържанието на продукта, са с неясен произход: растителен или синтетичен. Растителните могат да бъдат безвредни, но синтетичните са токсични – не достатъчно, че да предизвикат забрана на продукта, но достатъчно, че да се натрупат при продължително използване. Съединения като хидантион и имидазолидинил се използват за техни стабилизатори и са с доказана вреда, причинявайки ставни болки, главоболие, гръден дискомфорт, ушни инфекции, умора, замаяност, безсъние и ракови заболявания на кръвта и кръвоносните съдове.

Морийн Дженкинс, директор на центъра за клинични изследвания Allergy UK споделя, че около една четвърт от гражданите на Европейския съюз страдат от латентна форма на алергична астма, алергичен ринит или екзема, които биват отключвани, изострани и влошавани от аерозолните химикали. Дори хора без алергии могат да бъдат чувствителни към потентните химикали в парфюми и дезодоранти.

Изследвания сочат, че над 60% от потребителите, вдишващи дори една глътка въздух от ефирната аерозолна мъгла, съобщават за главоболия и хрипове при дишане.

Д-р Питър Дингъл, виден австралийски токсиколог, обръща внимание на факта, че върху повечето инструкциите за употреба на дезодоранти, се предупраждава да не бъдат използвани в затворени пространства. Колко от потребителите обаче излизат на открито, за да използват дезодорант? Дезодорантът или парфюмът най-често се прилага след душ, в банята, при затворени врати и прозорци. А през зимата, дори да е в стая, нейните прозорци също са затворени, което води до насищане на въздуха със съставки, които са предвидени за попадане върху кожата, не в белите дробове и дихателни пътища. Друг въпрос е, че подобни средства се прилагат в общи помещения, дори работни при присъствието на други хора…

Друга съществена често срещана грешка е, че въпреки инструкциите за употреба, младежите масово се пръскат не само под мишниците, а по цялото тяло, включително гениталиите. Опасното в случая е, че повечето дезодоранти съдържат газовете пропан и бутан, които са в състояние да проникнат през кожата. Колкото по-голяма част от кожата на тялото бъде третирана с дезодоранта, толкова по-голямо количество от тези химикали прониква през нея, което може да доведе до натрупване на пропан и бутан в кръвта и се предизвика дори при здрави хора сърдечна аритмия. Тя може да се окаже и фатална, какъвто е случаят с 16-годишния Джонатан Кейпуел от Манчестър, който в крайна сметка използвал средно само по флакон месечно.

Специалистите препоръчват тоталната замяна на аерозолни дезодоранти с такива в течна форма с ролка за нанасяне или под формата на сух стик. И при двата вариатна се препоръчва избор на такива, които съдържат минерални соли, които намаляват отделянето на пот без да потискат кожата напълно, алое вера и други билкови екстракти.