Годишно българите харчат около половин милиард лева във веригите за бързо хранене, съобщава „24 часа„.
Последните данни от проучване на този пазар са на „Евромонитор интернешънъл“ от 2010 г. Тогава е изчислено, че оставяме около 400 млн. лв. за т.нар. джънкфуд – вредна храна. Динамичният начин на живот обаче доведе до бързото им разрастване дори и в кризата. Заведенията в столицата се увеличават, а извън нея западат.
С откриването на нови молове в София, естествено, и броят на обектите за бързо хранене се увеличава.
Логично е, защото столицата е единственият град у нас, в който населението расте, казва Дора Иванова от фирма, която държи правата за франчайз на няколко световни вериги. Тенденцията до средата на 2009 г. била за бърз растеж, но след това кризата се е отразила и на този сегмент от пазара.
Все пак през последните 2 г. с увеличаване на заведенията оборотът е преминал 500 млн. лв., изчисляват експертите. В сметките влизат и продажбите на дюнери и пица на парче.
Какво е точното разпределение на пазарните дялове между веригите, обаче се оказа невъзможно за изчисление. Причината е, че този бизнес се развива у нас изцяло на принципа на франчайза.
Отделните обекти са отделни юридически лица и нямат задължение да консолидират финансовите си резултати.
Освен това една марка има по двама или трима притежатели на правата за франчайз. Те са конкуренти помежду си, но в същото време могат да правят и общи рекламни и маркетингови кампании.
„Това не е специфичен бизнес модел само за България, например в Англия права за една верига имат над 300 фирми“, твърди Иванова.
Тя не пожела да съобщи точни финансови резултати с мотив, че информацията е чувствителна и на пазара има голяма конкуренция.
Според анализатори обаче лидер с голяма преднина е „Макдоналдс“ с около 40 на сто от общия пазар. Веригата има 36 ресторанта и наскоро смени собственика си. „Санфууд холдингс“, която държеше франчайза за „Макдоналдс“ в България, беше купена от „Кингсбъри корпорейшън“. Финансовите параметри на сделката останаха фирмена тайна и дори бяха заличени от доклада на Комисията за защита на конкуренцията, с който тя разреши покупката.
По данни от финансовия им отчет за 2012 г., публикуван в Търговския регистър, обаче става ясно, че приходите им са близо 69 млн. лв., а печалбата е 3,468 млн. лева. Световният оборот на „Макдоналдс“ за 2010 г. пък е 24 млрд. долара.
На второ място с дял от около 20 на сто е KFC, която първа влезе в България през 1994 година.
Изключително бързо се развива бизнесът на „Събуей“ у нас. Те вече имат 34 ресторанта. „Събуей“ също се развива на принципа на франчайза и в световен мащаб дори вече изпревари „Макдоналдс“ с 39 778 заведения за бързо хранене в близо 100 страни. Световният им оборот за 2010 г. е 15,2 млрд. долара. Финансовият отчет за 2012 г. у нас пък показва общи приходи от 1,579 млн. лв. и печалба от 304 хил. лева.
Делът на „Събуей“ у нас вече приближава 20 на сто. Компанията, която отвори първите заведения на „Бъргър кинг“ в България през 2008 г., пък е полската „Амрест“.
Първите ресторанти бяха в „Сити център София“ и в мол „Варна“. Във втория мол обаче заведението беше затворено.
„Никой не събира данни за пазарен дял на отделните вериги“, казва Иво Миликин от фирма, която държи заведения за бързо хранене. В договорите за франчайз нямало и задължението да се обменя информация за продажбите от различните получатели на правата за заведения в една държава.
Пречка за развитието на веригите за бързо хранене у нас обаче били огромните наеми, които се искали. Например за 100 кв. метра на столичния булевард „Витоша“ офертите били за 12 500 лв. без ДДС месечен наем.
По принцип всички международни вериги за бързо хранене имат 3 формата на обектите Единият е „инлайн“ – ресторанти на централни улици и места в градовете, другият е „драйв тру“ – заведения, от които може да се вземе храната директно от колата, а третият е от типа „фудкорт“ – в молове и търговски обекти.
Тенденция в последните месеци е отварянето на заведения „драйв тру“, смята Петър Цикалов, консултант на верига за бързо хранене при навлизането им у нас. Само тази година са стартирани поне 3 обекта от този тип.
Друга тенденция е, че се правят и опити за български отговор на чуждите вериги Например в столицата и Бургас се развиват вече две марки, от които може да се вземат спагети и друг вид италианска паста. Амбицията и при тях е да се развиват на принципа на франчайза.
Всъщност на българския пазар има доста ниши за още обекти за бързо хранене, твърдят анализаторите. Тепърва предстои да се развиват вериги заведения за азиатска, арабска и латиноамериканска кухня, сладоледени сладкарници, хлебопекарни и пр.
Гърците бягат от големите обекти, връщат се към сувлаки и гирос
Закусвалня за сувлаки в центъра на Атина се задъхва от наплива на клиенти на фона на все по-празните ресторанти от популярните световни вериги за храна в гръцката столица, пише в репортаж на агенция Ройтерс.
Гърците все повече се връщали към традиционната си храна като сувлаки, гирос и баничките. В началото на лятото Солун станал свидетел и на затварянето на последния Макдоналдс в града. Флагманът на бързото хранене, който отворил врати през 1994 г. на едно от най-натоварените места в града, на ъгъла на булевардите „Егнатия“ и „Аг. Софиас“, вече не работел.
Въпреки че наскоро Гърция намали ДДС върху храните от 23 на 13%, драматичният спад в оборотите на хранителните вериги продължил.
„Същото е положението и в Атина, където от първоначалните 11 ресторанта днес Макдоналдс има само два. През март спря работа и обектът на площад „Омония“, може би най-оживеното място в цяла Гърция. Така общият брой на обектите на веригата е спаднал до 18″, се твърди в анализа.
Конкурентите от гръцката верига „Гуудис“ също били принудени да затворят много обекти, но въпреки това остават лидер в бързото хранене в страната с над 150 ресторанта. Според баланса на компанията двата бранда – „Гуудис“ и „Флокафе“, са загубили 24% от оборотите си.
Те са паднали от близо 280 милиона евро на 212 милиона само за една година. Освен това пазарният дял се е понижил на 11,6 от 12,7 на сто за дванадесет месеца.
За разлика от спада при големите вериги, традиционните закусвални стават все по-предпочитани от гърците и запазват оборотите си, дори започват да отнемат пазарен дял. Те предлагат голям избор от възможности и много бързо се адаптират и към вкусовете, и към изтънелия джоб на гърците, отчитат анализаторите.
В САЩ има 200 000 ресторанта, приходите им се увеличили с 8,6%
Над 200 000 са ресторантите за бързо хранене само в САЩ, а приходите им са се увеличили с 8,6% на годишна база през 2012 година, показва анализ на сектора в сайт, специализиран за франчайзинг. Така са достигнали 160 млрд. долара при 6 млрд. долара през 1970 г.
Според изследването веригите за бързо хранене не са пострадали много от кризата, даже посещенията в тях се увеличили. Хората ги купували, вместо да ходят на ресторант най-вече заради по-ниските цени, а и били предпочитани в забързаното ежедневие.
Напоследък веригите започвали да предлагат здравословна и органична храна, салати, ястия с по-малко калории. Освен това навлизали и в нови пазарни ниши. Авторите на анализа дават за пример развитието на марката „МакКафе“ на „Макдоналдс“, която влиза в конкуренция със „Старбъкс“.
Американски компании за бързо хранене са представени чрез франчайз в над 100 страни по света. Моделът се зародил през 1930 г. Думата фастфуд (fast food) дори е официално включена в тълковния речник в Щатите през 1951 г.
Споделете текущата публикация:
