Барак Обама изненада и съюзниците, и враговете на САЩ, като, вместо да „дръпне спусъка“ срещу Башар ал Асад в деня на изтеглянето на оръжейните инспектори на ООН от Сирия, фактически отложи евентуалната военна операция с поне две седмици.
След дълги колебания президентът излезе в събота пред репортери в Розовата градина на Белия дом и най-после изрази убеденост, че САЩ трябва да предприемат военни действия срещу сирийския режим заради химическата атака на 21 август, избила 1429 цивилни, включително 426 деца. Но веднага добави: „Аз съм президент на най-старата конституционна демокрация в света и ще искам разрешение от Конгреса.“
Това шокира дори повечето от най-близките президентски съветници. Един от тях довери пред „Вашингтон пост“, че решението е взето след мистериозна 45-минутна разходка на Обама по южната морава на Белия дом заедно с шефа на кабинета му Денис Макдона. Останалите му съветници възроптали, че е по-вероятно Конгресът да гласува „против“ и така Асад не само ще остане ненаказан, но и ще бъде окуражен да продължава да обгазява цивилни до смърт. Обама обаче отсякъл, че решението му е окончателно.
То идва броени дни след бунта сред британските консерватори и либералдемократи, ударил спирачка на плановете на най-близкия съюзник на Обама – премиера Дейвид Камерън, Лондон да помогне на Вашингтон в ударите срещу Асад. Освен това общественото мнение на Запад, включително в Америка, е все повече против поредна военна авантюра в Близкия изток.
Камарата на представителите и Сенатът на САЩ се събират чак на 9 септември и се очаква да гласуват по искането на Обама до 15-и.
В и без това доминираната от републиканците Камара на представителите президентът е изправен пред бунт на около 60 демократи пацифисти. Дори Сенатът, в който повече са демократите, най-вероятно ще зацикли, тъй като републиканските „ястреби“, сред които Джон Маккейн и Линдзи Греъм, не одобряват плана на Обама, който предвижда само ограничени удари.
Анализатори припомниха, че след Втората световна война само веднъж президент се е допитвал до Конгреса за военни действия. И че при спорни въпроси през 5-те години на президентстването си, като например войната в Либия, нобелистът за мир Обама винаги е заобикалял Конгреса с президентски укази. Те допуснаха, че с необичайното допитване до законодателите по сирийския проблем си измива ръцете за предстоящо пълно отстъпление.
Малко след изненадата от Обама френският вътрешен министър Манюел Валс заяви, че Париж няма сам да удря Асад. А премиерът Жан-Марк Еро безпрецедентно обяви, че президентът Франсоа Оланд ще се консултира с парламентарните лидери по въпроса. По конституция Оланд не е длъжен да го прави. Дясната опозиция се обяви против всякакви действия преди доклада на оръжейните инспектори на ООН от Сирия.
Британският премиер Камерън, за когото в. „Сънди телеграф“ съобщи, че ще уволни поне 5-има министри заради парламентарното фиаско в четвъртък, обяви, че разбира и подкрепя решението на Обама.
А израелският премиер Бенямин Нетаняху коментира лаконично: „Готови сме за всички сценарии, враговете ни знаят, че е по-добре да не подлагат военната ни мощ на изпитание!“
Спазването на закона – от вежливост
Участието на САЩ във война отвъд границите им е подвластно на Резолюцията за военните правомощия, приета с две трети мнозинство в Конгреса през 1973 г. след вето от президента Ричард Никсън.
С този нормативен акт Конгресът решава да ограничи президентските правомощия заради войните в Корея и Виетнам, в които САЩ влизат без уж задължителната декларация за обявяване на война от законодателите, и тайните бомбардировки в Камбоджа, заповядани от Никсън.
Резолюцията от 1973 г. задължава президентите, в случай че няма декларация на Конгреса за обявяване на война, да искат разрешение от законодателите за бойни действия. Това трябва да стане най-късно до две денонощия преди началото им. Освен това самите бойни действия са ограничени до 60 дни.
Този нормативен акт е спорен и обект на разнопосочни тълкувания от всички президентски администрации след тази на Никсън. Разрешение от Конгреса са искали само двамата президенти Буш, но с частични нарушения на закона.
Буш-старши получи одобрение от Конгреса за войната в Залива през 1991 г. седмица преди да удари Саддам Хюсеин. Но каза, че го прави само от вежливост. В предходните 5 месеца с еднолично решение бе изпратил над 500 000 US войници в района.
Буш-младши поиска през 2002 г. разрешение от доминирания от съпартийците му републиканци за война в Ирак, която продължи много повече от 60 дни.
През март 2011 г. Обама не се консултира с Конгреса за войната в Либия, но избегна формално закононарушение, прехвърляйки контрола върху операцията срещу Муамар Кадафи на НАТО.
Режимът в Дамаск обяви победа
„Сирия продължава да бележи победа след победа“, реагира диктаторът Башар ал Асад триумфално на отлагането на международната военна операция срещу него.
„Обама очевидно е разколебан и объркан, призоваваме сега Конгресът на САЩ да прояви мъдрост и да не дава зелена светлина за агресия“, заяви малко преди това зам. външният министър на Сирия Фейсал Мукдад.
„Започна историческо американско отстъпление“, гръмна сирийският официоз „Ат Таура“. И продължи с евтината пропаганда: „Нежеланието на Обама да влезе във война с нас означава, че е усетил неизбежното поражение.“
Опозицията се разочарова от САЩ
„Много сме разочаровани, очаквахме Башар да бъде ударен възможно най-скоро“, коментира Самир Нашар, член на опозиционната Сирийска национална коалиция.
Той обеща да натисне арабските държави да се включат в евентуална американска военна намеса в Сирия. „Турция също е много важна, ще я призовем да застане зад Америка“, зарече се Нашар.
Негов неназован колега обаче бе по-фаталистично настроен: „Чакахме вече 2 и половина години, ще чакаме и 10 ако трябва, но ако Конгресът не подкрепи Обама, Башар ще почне да тероризира целия Близък изток с химическите си оръжия.“
ООН не разследва кой е виновен
Мандатът на оръжейните инспектори, които напуснаха Сирия в събота сутринта, е да определят дали на 21 август в околностите на Дамаск са използвани химически оръжия, а не кой ги е използвал.
Това заяви Мартин Несирки, говорител на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. „Мандатът си е мандат, така реши Съветът за сигурност“, пресече той спекулациите, че от изследванията в две европейски лаборатории на материалите, събрани от мястото на химическата атака, зависи дали ще има международна интервенция в Сирия или не.
Бан Ки Мун е поискал от лабораторните екипи да работят експедитивно. Но шефът на 13-те инспектори Аке Селстрьом каза, че за да си свършат качествено работата, ще трябват „до 3 седмици“. „Само ние можем безпристрастно да установим дали е била нарушена Конвенцията за химическите оръжия, но за това трябва да се изчакат резултатите от разследването, решението на президента Обама да се допита до Конгреса ни осигурява необходимото време“, каза Несирки.
Кери: Асад е гърмял със зарин
Междувременно държавният секретар на САЩ Джон Кери даде да се разбере, че Вашингтон разполага със собствени физически доказателства за употребата на бойни отровни вещества в Сирия.
„Медици на мястото на трагедията ни предоставиха кръвни проби и косми, с помощта на които установихме, че Асад е обгазил тези хора със зарин“, заяви Кери по Си Ен Ен.
Това трябвало да е достатъчно за конгресмените и сенаторите да одобрят ограничена военна намеса в Сирия. „Не мисля, че доскорошните ми колеги просто ще обърнат гръб на тази трагедия“, каза още Кери, който дълги години бе член на сенатската комисия по външни отношения.
Френското правителство обяви, че скоро ще разсекрети разузнавателните си данни за сирийския химически арсенал. Според бивш шпионин, цитиран от в. „Журнал дю диманш“, той се състои от над 1000 тона бойни отровни вещества.
Споделете текущата публикация:
