Няма начин да не сте чували нейното име. Често я представят като програмния директор на БГ Радио. Известна е със своята музикална компетентност, но реално нейният образ е много по-интересен от познатия. Тя е скромна и трудно признава успехите си. Не се обижда лесно, защото гледа на живота с розови очила. Всяка година, когато се раздават статуетките за музика, все ще се намери някой да я обиди, но тя не го приема лично. Самата музикална лейди изживява емоциите на всичките български музиканти, защото вече цяло десетилетие работи за това днес да имаме популярна българска песен. За да се направят такива определения, трябва да има и доказателства. Ще ги разкажем в една по-сериозна история. Макар Ана Мария винаги да е усмихната и положителна разговорът ни в кабинета й протича сериозно. Напрежението около рождения ден в най-българското радио е голямо, но вълшебно… Почти целият екип е от старта и днес те все още се усмихват с любов един към друг.

Кабинетът й е леко разхвърлян, но точно това е магията, която усещаме. Стените са пропити от музика и снимки. От самото начало на радиото тя обитава тази стая. Трудно й е да повярва, че ще се наложи някой ден да я напусне. Предстои тази година да сменят офиса си. “Много се надявам да ми разрешат в новата модерна сграда да си закача отново снимките, които ми

разказват толкова много”.

Спомня си началото, когато преди 11 години заедно с Николай Янчовичин (изпълнителният директор) започват да търсят офис. Той открива въпросното помещение, което се оказва много близо до личното жилище на музикалната директорка. И така животът на Ана Мария и БГ Радио се сливат в едно. “Аз почти не си вземам отпуска. Най-много ден-два, не повече. Нямам как, харесвам и обичам това, което правя! Гордея се с всичко постигнато и с това, че не се срамувам да кажа какво правя.”

Героинята ни не е по равносметките. Сега, когато всички говорят за юбилея, тя си дава ясна сметка, че никога не е очаквала толкова дълго да продължи всичко това. “Бях убедена в успеха, но толкова години… Спомням си като стартирахме едни хора ми казаха, че не ми дават повече от 36 часа живот.

След първия рожден ден ми се извиниха и признаха това, което постигнахме. Ентусиазмът на целия екип е огромен, а той идва от контакта с истинските музиканти. Чуждите радиостанции въртят продукция на творци, които не познават, а ние сме близки с почти всички, което ни дава сила и живот.” Много от творците се допитват до мнението на Ана Мария. Малко са онези, които дръзват да опитат без нейния съвет, защото винаги третата страна има какво да каже. Особено, когато това е тя, Аничка, както я нарича Миро. Тя познава вкуса на слушателите и доказателството на това твърдение е добрият рейтинг на медията. “Моето присъствие на музикалните събития може да остане незабелязано от много хора, но отсъствието ми винаги се забелязва. Това се случи с годините. Радва ме, защото е вид признание към работата ми и тази на целия екип. БГ Радио е като една галерия. Ако си художник и си рисуваш в къщи без да има кой да види творчеството си, кой ще разбере, че си художник? Това сме ние – посредникът на българската музика. Радвам се на новите лица, но за съжаление през последните години е много трудно те да се наложат. Това е необяснимо защо. Правят хубави неща, те се излъчват,

но е трудно налагането им. Когато ние тръгвахме, бяха минали 10 години от прехода. С нас започнаха музиканти като Мария Илиева, Миро и Galia, Нина Николина, група ТЕ и Любо, Тони…. В този момент българската музика беше завряна някъде и никой не я излъчваше. Ние помогнахме това да се промени и няма да спрем. Знаеш ли, наскоро си направих една проста сметка, че над 1000 нови песни за прозвучали в ефира ни.”

На 1 май радиото, което излъчва само българска музика, ще отблежеи своя първи юбилей с голям концерт. Тази година не годишните награди ще са акцент, а празникът. “Това не означава, че се отказваме да награждаваме творците. Не! Просто празникът е голям и мислим фокусът да бъде върху него. Радвам се, че през годините нашите микрофончета станаха известни и обичани от публиката и носителите им. Ние се гордеем с тях и с това, че те

имат своя авторитет.”

Ана Мария си няма статуетка в дома си, но в офиса има по една от всяка година – от резервните.

Питам я какво би я разделило от работата й. С развълнувани очи тя е категорична, че ако зависи от нея – нищо. Замълчахме, защото любовта й към това, което прави е очевидна, а отдадеността й забележима. И това, както се оказва, ще продължи още много по десет…

Днес, 30.08.2013

Спомените никой не може да ни ги отнеме, а любовта ще ни напомня, че усмивката е важна и трябва да си я носим всеки ден…