Мнозина знаят къде е живяла през последните си години, къде е издигнала своята църква и къде е погребана Ванга. Според някои енергията на Рупите се родее единствено с мощните енергийни полета на Андите и Хималаите.
Не е случайно, че именно това място, разположено върху задрямалия вулкан Кожух (според археолозите последното му избухване е отпреди 200 000 г.), с лековитите му извори, великолепна природа и дълбоки пластове тракийска, гръцка и римска история е избрано от Ванга за последен пристан.
Всеки българин е слушал за редките ясновидски умения на петричката врачка, но малцина са чували за виденията й, свързани с митичния древен град Петра. Доколко легендата отговаря на фактите? Специалистите са скептични. Но има съвпадения, даващи основание на археолозите за по-смели предположения.
ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА ИЛИ ПЕТРА?
Сред посветените са учените, които през последното десетилетие активно провеждат разкопки близо до гроба на Ванга и до лековитите извори, мощен магнит за любознателните туристи.
Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН и ръководител на археологическото проучване на античния град край Рупите доц. д-р Людмил Вагалински и колегата му Сотир Иванов, директор на Историческия музей в Петрич, познават митовете и легендите за мястото.
Ала новите находки всяка година подлагат скептицизма им на изпитание. Става дума за отлично развит древен град, чието местоположение не съвпада с описанията на Ванга за град Петра, но съвпада с друга част от виденията й, свързани с убийство на един царски син. Но за него – по-късно.
Това лято голям екип от археолози, ръководен от доц. Вагалински, извади на повърхността поредната доза интригуващи артефакти и разкри монументална мраморна порта на голяма обществена сграда, северно от която се развива богат занаятчийски квартал през ІІ-ІV век. Сградите са разположени в античния град Хераклея Синтика. Да, именно Хераклея Синтика, а не Петра – както погрешно се смяташе от 1789 до 2002 г.
МРАМОРНА ПОРТА, КЕРАМИЧНИ ДАРОВЕ
Пред случайния пътник се разкрива любопитна гледка: в полите на Кожух планина, близо до лековитите минерални извори, изникват очертанията на древни сгради. Тухлено-каменната стена на обществена сграда е запазена на почти 5 м височина. Северно от нея е разположен занаятчийски квартал.
„В този богат квартал от римската епоха са произвеждани различни глинени изделия, особено теракоти и глазирани лампи – казва доц. Вагалински. – Това лято открихме голяма мраморна порта към обществена сграда, чието предназначение тепърва ще се установи.
Проучихме и представително каменно стълбище. Вътрешните стени на сградата са покрити с цветна мазилка – зелена, жълта, бяла и червена. Доразкрихме масивно засводено търговско помещение.
Естествено наблягаме на теренната аварийна консервация на мраморните блокове, цветните мазилки, зидовете и стъпалата. Целият архитектурен комплекс, който разкриваме, е част от северната периферия на централния градски площад (форум, агора) на този древен град“.
Разкопките на древния занаятчийски и жилищен квартал започват през 2007 г. След внимателна геофизична работа и изследване на други обекти в източната част на Рупите (разкрити и експонирани са част от римска крепостна стена, жилищни помещения с улици, ВИК система и раннохристиянски погребения) работата на археолозите продължава усилено през миналата есен и това лято.
Предстои да бъдат открити още много ценни свидетелства и артефакти, но, както е известно, темповете на работа са пряка функция на финансовите инжекции от страна на държавата.
СЪКРОВИЩАТА НА ИСТОРИЯТА
Звучи като сценарий на приключенски филм, но е безспорен факт. Напълно случайно директорът на Историческия музей в Петрич Сотир Иванов преди 11 години намира един римски надпис в Рупите, с който се преобръща целият прочит на историята на това уникално място.
Оказва се, че историците са наричали Хераклея Синтика погрешно – Петра (което не означава, че Петра не съществува, тепърва ще се проверяват координатите й, дадени от Ванга).
Артефактите, съхранени в историческия музей на Петрич, днес вече се свързват с историята на Хераклея Синтика, а не с Петра, наречена така погрешно от френския консул в Солун Еспри-Мари Кузинери, който преди Великата френска революция прави пътешествие по долината на река Струма, вижда развалините край Кожух и заявява, че това сигурно е Петра (свързва го с похода на Филип V Македонски срещу медите). Парадоксът е, че от 1789-а до 2002 г. учените приемат, че Хераклея Синтика е Петра.
Надписът от 308 г. свидетелства за посещението на император Галерий в Хераклея – неговото обръщение към магистратите на града е поставено върху камък. Посланието е съществено за историческото развитие Хераклея Синтика (името е свързано с култа към Херакъл и тракийското племе синти, което сече собствени моменти с образа на Херакъл и неговия жезъл).
Хераклея съществува като място с градски институции от края на ІV в.пр.Хр.до края на ІV век, тоест в продължение на повече от 700 години – достатъчно време, за да се развие в икономически и културен аспект. Интересно е, че надписът е издаден от императорската римска канцелария в началото на ІV век, а археологическите проучвания това лято са датирани точно в същия период (ІІІ-ІV в.).
Вероятно не е случайно, че втората половина на ІІІ в. в Хераклея Синтика има бум на строителството. Специално с въпросния документ на Хераклея се връща правото да бъде град, което е било изгубено по някаква причина. Тоест гарантира се по-високият му статут и по-големите му правомощия в областта.
Сотир Иванов нарича този съдбовен обрат скромно „късметът на начинаещия“. Днес той е „главен ковчежник“ на съкровищата в Историческия музей на Петрич – ценни артефакти от древността, сред които има разнообразни театрални маски и образи на сатири от свитата на Дионис.
Това говори за култа към жизнерадостния бог на виното и възраждащата се природа, както и за отдаваната почит към Дионисиевите дни (дионисии или Дионисови мистерии) – пищно празнество с атрактивно карнавално шествие, пряко свързвано с корените на античния театър.
Намерените и частично запазени маски на сатири и образи на Дионис свидетелстват за тази силна традиция, почитана както от древните гърци, така и от римляните, и от траките. Неслучайно се очаква скоро в Рупите да бъде открит голям театър, сигурен знак за високото културно ниво на развитие по тези древни земи.
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО
Въпреки откритието, че високо развитият античен град в Рупите не е Петра, а Хераклея Синтика, виденията на Ванга за брутално убийство на царски син по тези земи се потвърждават. Предпоследният македонски цар Филип V е имал двама сина, Персей и Деметрий, с противоположна политическа ориентация – Персей е антиримски настроен, за разлика от Деметрий.
Един ден Персей, който се страхувал, че властта може да премине в ръцете на брат му, организирал религиозно честване. Поканил Деметрий на тържеството в Хераклея и по време на вечерята го отровил. Само че той не умрял, затова един от приближените на Персей го задушил с възглавница. Оказва се, че Ванга е права – тук наистина е убит принц от царския двор на Филип V.
Той решил да накаже сина си, като обяви за свой наследник племенника си Антигон, но внезапно починал от инфаркт. Такива са фактите, подробно описани в античните извори. Факт е също, че историята не прощава човешките слабости и грехове. Скоро Персей е разгромен от римляните и умира в римски затвор, а Македония губи своята независимост и постепенно се превръща в римска провинция.
Хераклея Синтика все още е забулен в загадки, а разкопките за Петра още не са започнали. Всяко лято се изкарват на повърхността нови и нови исторически сведения и артефакти, чийто прочит може да обърне изцяло представата за историческото развитие на района.
Това лято е от съществено значение за археолозите. Въпреки скромния бюджет, отпуснат от държавата, откритията им за пореден път надминават очакванията. Но изненадани са само страничните наблюдатели. За специалистите най-големите открития в сърцето на Рупите тепърва предстоят.
Споделете текущата публикация: