– Д-р Милачич, над 40 хиляди двойки чакат за донорска яйцеклетка – толкова ли е страшен проблемът със стерилитета у нас? Като член на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE) можете ли да кажете – световен проблем ли е?
– Да, това е световен проблем. Неслучайно учени от цял свят вече коментират, че след 50 г. почти няма да има случаи на спонтанно зачеване. Тези прогнози са доста страшни, но и напълно реалистични на фона на замърсяването на околната среда, радиацията, боклуците и изкуствените храни. За съжаление, всяка осма двойка, която има репродуктивен проблем, се насочва към дарителство на яйцеклетки или сперматозоиди, дори и към даряване на ембриони – получени изцяло от дарителски яйцеклетки и сперматозоиди. – Често ли се имплантират донорски ембриони? – Има такива случаи, но обикновено проблемите се решават с дарителство на яйцеклетки или сперматозоиди. Тези процедури вече изобщо не са стряскащи. На Запад и осиновяването е нормална процедура, а в България все още това не се приема. Но ние съветваме двойките, които са изчерпали всички други възможности, да преминат и към този вариант. – В България двойките като че ли дори масово не признават, че имат проблем. – Най-големият проблем е да се пречупи двойката и да отиде до лекарския кабинет, след като повече от 1,5 г. не може да има дете. Винаги по селата и в по-малките градове се обвинява първо жената, но сме установили, че мъжкият стерилитет е около 30%. А и най-лесното, с което се започва, е спермограмата – и получаването, и анализирането са лесни.
– Проблем е и финансирането, не всяко семейство може да си позволи скъпото инвитро.
– Финансовият проблем не е толкова голям, защото здравната каса поема все още до 3 опита за семейство. Откакто работи Фондът за асистирана репродукция, сме имали случаи на пациенти, за които е видно, че са от малки региони с много ниски доходи.
– В колко процента от случаите се налага да се прави инвитро с донорски яйцеклетка или сперматозоид?
– Между 20 и 30% от всички случаи на инвитро са с дарителски сперматозоиди. 10-15% са с яйцеклетки, където проблемът е, че има лист на чакащи жени и това не е толкова достъпна услуга. Сперматозоидите се получават лесно, съхраняват се в криобанки, карантинират се, изследват се донорите за всякакви генетични аномалии, за инфекциозни заболявания. И след това част от тях се изхвърлят, други се използват. Този процес при яйцеклетките е много по-труден, защото не може да се замразят яйцеклетките на 100 жени, те да преминат през всички тестове и да се използват само на 5 или 10 от тях. Самата процедура е доста по-трудоемка и скъпа, да не говорим за времето и нервите на дарителките.
– Какъв тип жени стават дарителки на яйцеклетки?
– Обикновено това са много близки на семействата с проблем – сестра, роднина или приятелка. Но пък законово е много трудно – единствено сестри и много близки роднини – първи братовчедки например, могат да си даряват яйцеклетки една на друга неанонимно. При останалите случаи процедурата изисква анонимност и става сложно – въпросната жена ще помогне на друга двойка, която не се знае коя е, а тя ще върне със същия жест. Така се чака между 3 месеца и 1 г., за да се намери акуратен донор, който да е със същата кръвна група, да има сходни показатели, за да прилича поне малко детето на това семейство. А и проблемът е, че трудно се намират дарители на яйцеклетки.
– Заради това, че е безвъзмездно ли?
– И заради това. Ако жените са мотивирани и има фиксирана цена на тази здравна услуга, може би много млади момичета, при които яйчниковият резерв е запазен и една допълнителна стимулация няма да им навреди, биха се съгласили да станат донори.
– Какъв тип донори – мъже и жени, се търсят – високи, руси, със сини очи?
– От донорките се търсят предимно българки от европеидната раса. До очи, коси и други изисквания не се стига, важно е да се намерят здрави жени, с които да има съвместимост по кръвни групи. При мъжете изборът е огромен и по каталог, така че там може да има предпочитания. Но обикновено дарителите на сперматозоиди са високи, с нормална конструкция, без пигментации или допълнително окосмяване, говорещо за хормонални проблеми, без кривогледство или проблем с очите, диоптри. Т. е. тук вече говорим за изчистване от всякакви потенциални наследствени и генетични проблеми. Но при жените медицината все още не може да си позволи това. Това, за което се подлагат на изследвания, разбира се, са инфекциозни заболявания, генетичен скрининг и най-важното да имат здраво родени и спонтанно заченати деца.
– Какъв е процентът на успешни бременности и раждания след инвитро?
– Много често се прави статистика въз основа на данни от започната стимулация, получени яйцеклетки, но тя не е много коректна. Затова нашата статистика е въз основа на трансфери – т.е. да има ембриони, които да са качествени за осъществяване на трансфер. Около 45% е успеваемостта при жените под 35 г., които имат трансфер при инвитро процедури. Между 35 и 40 г. успеваемостта е 25-30%. След тази възраст спада на 12-15%, защото се обхващат и жените над 45 г. Разбира се, тези жени имат голям шанс да родят здраво дете с дарителски яйцеклетки, където успеваемостта е между 50 и 60%. Трябва да се отчете също, че 15 до 18% от всички бременности се губят. Но това е статистика както при инвитро, така и при спонтанно получени бременности.
– Като вариант за помощ на бездетните двойки бе обсъждано и въвеждането на сурогатното майчинство у нас.
– За съжаление, този законопроект остана неприет и в момента сурогатното майчинство се счита за незаконна процедура в България. У нас за майка се води жената, която ражда детето, и това трябва да се промени, като се запише, че в някои случаи при сурогатството тя не му е майка. Има много двойки, които изпращаме в Украйна, Русия, Индия, където този проблем е законово регулиран, но им струва между 20 и 40 хил. евро – жената да забременее, да износи и да даде бебето за осиновяване от двойката. – В ESHRE работите ли по нови методики за репродукция? – Методиките се работят във всеки научен институт в Европа. ESHRE е асоциацията, която въвежда европейските директиви за АРТ в отделните страни, там се обсъжда основно по какви критерии трябва да се работи, за информираността на пациентите при вземане на решения. Колкото до новите техники – има много такива. Напоследък активно се работи върху неинвазивния скрининг за подбор на генетично по-добрите ембриони. Той представлява заснемане на ембриона през 10 минути, което позволява да се следят часовете, в които той се е разделил на 2, 4, 6 клетки и т.н. Съпоставят се темповете на делене на ембриона и така може да се определи дали той е добър, или лош. Това обаче е скъпа процедура – струва 500 лв. и не се поема от здравната каса, затова е по желание. Друго нововъведение е проследяването на яйцеклетката с поляризиращ микроскоп, за да се определи до колко тя е зряла и какъв е шансът да се имплантира на по-късен етап, както и кога е най-точният момент, в който сперматозоидът трябва да попадне в нея. Това засега също е платена процедура и струва 300 лв. 400 лв. пък струва процедурата по подбор на перфектния сперматозоид. Ще дам и друг пример – за съвсем нов метод, по който още се правят изследвания, но до 1 година се очаква да бъде въведен от водещите генетични лаборатории, а не от инвитро клиниките. Става въпрос за това, че досега се вземаха клетки от ембриони при предимплантационна генетична диагностика, но се изследваше само едно – всички хромозоми или дадено генетично заболяване. Това е процедура, която не се прави при всички, а само при двойки с много на брой опити, при които няма бременност, или при фертилни двойки, които нямат проблем със забременяването, но са родили едно или две болни деца или са направили селективен аборт след амниоцинтеза, както и при генетични заболявания или дори съмнение за носителство на такива – като хемофилия, таласемия, цистична фиброза (муковисцидоза) и т.н. Новият метод, за който говоря, ще позволи генетичният материал на взетите една или две клетки от ембриона така да се намножи и да се надели, че да има диагностика в три различни паралелни плоскости – освен генетичните заболявания, също и предразположение към рак, включително рак на гърдата при жените, алцхаймер, високо кръвно и късогледство, да се установи дали има балансирани или не транслокации, липса на хромозоми, дублиране на хромозоми, какъвто е синдромът на Даун. Това ще позволи много по-стриктно определяне дали ембрионът е здрав, или не.
ВИЗИТКА: Таня Милачич е доктор по ембриология, биолог-ембриолог в болницата на доц. Атанас Щерев. Първа въвежда метода витрификация (замразяване в гел) на ембриони и яйцеклетки в България. Завършила е биотехнологии в СУ. Има магистратура по генно и клетъчно инженерство, за която разработва възможностите за предимплантационна генетична диагностика в България съвместно с отдела по молекулярна патология към „Майчин дом“ в София и Института по генетика и инвитро в щата Вирджиния, САЩ. Има специализации в Белгия, Словения, Гърция и Турция. Владее и прилага методи за анализ и оценка на сперматозоиди, както и всички ембриологични манипулации, култивиране на ембрионите и селекция за ембриотрансфер. Член е на множество български и световни асоциации и организации по стерилитет и репродуктивна генетика. От 2009 г. е сертифицирана като европейски старши клиничен ембриолог към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), а от 2011 г. е младши депутат в групата „Репродуктивна генетика“ към ESHRE. На конгреса на асоциацията през юни тази година в Лондон бе избрана за депутат в ръководството на ESHRE и така стана единственият представител от Източна Европа в борда й.
Споделете текущата публикация: