Ние само си ядем и серем, а за всичко останало има Държава. И както от всичко, минало през стомасите ни, можем да произведем фъшкии, така и всички фъшкии водят към Държавата. Затова съвсем сериозно се търси голямата държавна грешка при последната асфалтовата жътва. Щяха ли жертвите да бъдат по-малко, щеше ли въобще да ги има, ако бяха пуснали движението по една ремонтирана отсечка няколко дни по-рано. Проявете малко достойнство и кажете на политиците да не се месят в тези работи. Че те са си между нас и основно от нас си зависят. И че дори да бъде намерена някаква държавна грешка, тя няма да поправи цялата сбърканост на жътвата – и на асфалтовата, и по принцип.
Искаме Онези от Държавата да не ни мислят за овце, но с овча упоритост се държим като такива. А ако случайно някой от Онези си позволи откровеност, ще я намерим за проява на скандалност и неуважение. Защото откровеността предполага да се повтаря, че народът се избива по пътищата не заради класическо чиновническо безхаберие. А преди всичко заради собствения си коефициент на безсмъртие, който пряко зависи от коефициента му на интелигентност.
Ако действително искаме политиците да бъдат честни, не трябва да ги пращаме на лов за асфалтови вещици. А единствено да обещаем, че няма да се разсърдим на първия от тях, който се престраши да ни каже – съжалявам, пичове, но вие сте непоносимо прости парчета. Само изключително тъпи копелета като вас могат всеки ден да умират на прави двулентови участъци с добра видимост. Ако беше поне през ден, да го отдадем на случайността и на непредвидимия сакатлък, но това е всеки скапан Божи ден.
Само пълни загубеняци без елементарно уважение към Топ 4 на стихиите успяват и всяко лято да се удавят на червен флаг. Разберете, че няма кой да ви помогне, когато сами не се пазите – себе си и един другиго. Просто няма такава Държава, като в случая смисълът на народната поговорка е коренно различен от обичайния.
Държавата да ни даде държавна поръчка или да ни намери работа, или да ни даде социални помощи. Държавата да ни лекува без пари, защото с осигуровките си сменихме дограмата и купихме плазма. Държавата да въдворява принудително децата ни в училище, защото сами не намираме смисъл те да ходят там. Държавата да ни снабдява редовно с ток и вода, да ни казва къде да пушим, да заварди с полиция всички пътища, защото колите ни сами влизат в насрещното. Държавата да ни стои на главите и в квартала – дали паркираме на тротоарите, дали изхвърляме боклук през терасата, дали завиваме в салфетка лайното на кучето. Държавата да ни гони като овчар, да ни бие като пъдар и за всичко да мисли вместо нас, за всичко тя да се погрижи. Изобщо – да си седим на едно място, а Държавата да се върти около нас. Дори протестите и контрапротестите тя да организира, да плати на участниците, а после да ни се подиграва, че и недоволството не можем да си произведем сами. Защото сме посветили цял живот на ядене и сране, а всичко останало сме го изтрили от длъжностната си характеристика за народ.
И не се оправдавайте, че така са ни свикнали. Поне веднъж можем да поемем отговорност за собствената си пасивност и да признаем, че сами се свикнахме. А Онези от Държавата можем да ги държим отговорни за нищо повече от пропаганда и разпространение на морален разврат. Като например търсенето на държавна грешка, когато някой идиот се натресе с бърза цистерна в задръстване. Ако много се постараят, могат и да открият грешката, но това само по себе си ще бъде грешка. Защото ще послужи като извинение на всички вече реализирани и бъдещи идиоти. Все едно им казваш – продължавайте с простотиите, тъпи парчета, накрая всичко ще пишем на сметката на Държавата.
С вина всеки път да излизаш невинен – това е моралният разврат. Всеки път да минаваш между капките, като търсиш грешката в абстракцията Държава, и така до следващия път. Всеки път народът да минава за жертва дори когато причинява жертви. А ако имаше оцелели малки дози самоуважение, нямаше да приема чуждите извинения за своята бавноразвиващност.
Споделете текущата публикация:
