Два мотоклуба – ХЕПТАГОН ГРУП БГ и дамската мото група МОТО ЕЙНДЖЪЛС внесоха особен колорит в Празника на Варна – 15 август, тази година, като поканиха морските хора и гостите на града на неформална и добронамерена среща по случай големия християнски празник Успение Богородично и призаваха за разум на пътя. Изявата им провокира варненци към разсъждения честно ли е хората, които се движат със супермощни мотори могат да задават модел за толерантно поведение на пътя. В търсене на отговорите news.bg изпрати няколко въпроса. Ето и отговорите, които Цвета Влайкова от „Мото ейнджълс“ даде от името на мотообщността, която провокира разговора:
– Какво Ви провокира да инициирате кампания за безопасност на пътя, при положение, че в годините именно хората върху мощните мотори са приемани като обратното на разумно каране?
– Почти при всяка наша среща сред спотанните ни разговори, рано или късно някой споменава прясна случка от деня как едва му се е разминал инцидент. Този сезон стартира и продължава като много „черен” за мотористите, а най-страшното е, че в голяма част от случаите, мотористите нямат никаква вина за станалото. Още по-неприятното е, че когато се появи подобна новина в медиите, цялото общество настръхва срещу водача на двуколесното без дори да се поинтересува от причините или подробностите около инцидента. Боли ни за пострадалите ,боли ни и от откровената злъч и омраза по адрес на участници в ПТП с мотори, от най-грозни пожелания от „да беше се очистил” до „да гориш в ада” … Тези хора не се замислят, че един ден човекът с мотора може да се окаже техен близък, колега или дори дете, тогава едва ли ще използват същите термини.
– В анонса за инициативата на 15-и август декларирахте, че сте хора с професии, семейства, деца – вдигнете завесата още малко – убедете публиката, че зад мощния рев на мотори и каските стоят хора с биографии и позиции, на чиито послания можем да се доверим.
– Няма как да твърдим, че мотообществото е цветът на нацията или огромна група интелектуалци. Ние сме много различни като темперамент, професия и лични виждания. Реално моторите и пътешествията са нашата основна допирна точка, но е много приятно когато имаш нужда от юрист или лекар, фризьор или счетоводител, дизайнер или таксиметров шофьор, механик или IT-специалист да го намериш сред свои хора. И то не само във Варна. Дори и да не се познаваме лично, самият факт, че управляваме мотоциклети при първа среща ражда някакво доверие. Вероятно сте забелязвали, че всички мотористи се поздравяват като се разминават. С радост махваме и на усмихнати лица зад воланите насреща и това ни носи допълнително настроение в пътуването. Всяко стадо си има черни овце, разбира се, а и твърде много млади ентусиасти подкараха сериозни машини /не само мотори/, без да считат за нужно да карат курсове за това или да се екипират подобаващо за да пазят първо себе си и съвсем логично, често именно срещу тях роптае обществото. Всички ние – мотористи или не – сме били млади и сме минали през лудешки решения, като само собственият разум е бил в състояние да ни опазва в критични ситуации. Надяваме се и тези младежи да се вслушат в апела ни и да се замислят, както за собствената си така и за чуждата безопасност. Затова и смятаме за крайно необходимо да се обособят повече правилни места за трупане на опит и тест на наученото. Правили сме опити да го организираме, но все някакви досадни административни спънки не са позволявали това вече да е постигната амбиция.
– В последните години – особено около февруарските събития, а във Варна – и по-рано, мотоклубовете показаха характер и активна гражданска позиция по различни въпроси. Кой в годините имаше интерес да се наслагва върху образа на “моторджиите” усещането за бохеми, даже – пройдохи, които са ни повече, ни по-малко “донори на органи” с изригванията си по пътищата, а не хора с професии, които откриват в карането на мотори своя начин за постигане на вътрешна свобода?
– Започва в края на 40те години на миналия век, когато първоначално в Щатите се зараждат мотористки формирования с откровено криминални занятия и доста агресия. В следващите 20 години съвсем естествено този престъпен контингент влиза в Холивудските сценарии и съвсем естествено зрителите имат изградена твърда представа за „страшните рокери” и пълната анархия като тяхно верую. Този образ е наследен и до днес, независимо, че нещата в реалния живот вече много са се променили. В наши дни е видно, че повечето хора каращи мотори са излезли от филма и съвременните проблеми са от друг характер. Ние можем да сме много единни в позицията си, както и да я отстояваме, ако говорим за граждански права и помощ от всякакъв характер, особено на онеправдани. И в случая моторите нямат нищо общо, освен че са ни запознали.
– Жертвите от катастрофи в България са повече, отколкото убитите в различни локални войни в различни точки на света. Имате ли своята рецепта за излизането от тези черни статистики?
– Като цяло мотористите сме много положителни хора – винаги намираме начин да оценяваме и най-малките радости в живота. Ако повече хора започнем да гледаме по този начин на ежедневието, колкото и грижи да имаме, ако се усмихнем, ако не гледаме толкова често часовника на път, ако си дадем сметка, че рисковото изпреварване ни носи просто няколко секунди повече на червения светофар, ако пешеходецът забърза крачка на пътеката, независимо че е с предимство, за да има време повече шофьори да преминат, ако институциите си свършат работата да разчистят клоните, които крият много често знаците или малко по-често премахват отворените навсякъде трапове, заради които има и толкова резки маневри в градски условия. Ако се осигурят някак повече паркоместа и здрави тротоари, за да не се налага детски колички и велосипедисти да се чудят как да не бъдат на пътното платно …
Много са рецептите, но обобщението опира до малко повече свършена работа по благоустройството основно на градските пътища – някакъв по-сериозен стремеж за спазване на правилника за движение от всички и повече търпение към околните.
– Какво съдържание влагате в понятието “отговорно и толерантно поведение на пътя”?
– За съжаление в България всеки човек си позволява волно или неволно в някаква степен да нарушава правилата – без значение от възраст, професия или интелект. Това е сякаш национална черта и едва ли не повод за гордост, а е почти невъзможно да превъзпиташ нечий морал или характер. Отговорното и толерантно поведение, ако го има в човека, то съвсем спонтанно ще се пренесе и на пътя. Трябва да опитаме да провокираме някакво осъзнаване у всички, че не сме сами на пътя.
– Би било интересно за читателите да знаят какво усещане преследва човекът под каската с 200 км. в час.
– Много от нас нямат пряко впечатление от това усещане, нямат и нужда от него. Може да се приеме като търсене на адреналин, изпразване на главата от ежедневните грижи, защото там си трябва концентрация, вяра в собствените възможности, начин на преодоляване на лични страхове, възхищение от постиженията на съвременната техника …Емоцията на водолазите, летците и алпинистите вероятно е подобна, но това е когато говорим за сериозни скорости. Иначе рано или късно моторът се превръща в част от ежедневието, най-нормално транспортно средство, което е доста по-подходящо в натоварената градска среда. Вярваме, че един ден когато повече хора се качат на 2 колела, подобно на Гърция или Италия например сами ще открият разликата и удобството, а и удоволствието, което носи нашето хоби.
Споделете текущата публикация:
август 28th, 2013 at 12:07
Браво Цвети,ако 10% само осъзнаят написаното,всичките тези смъртоносни катастрфи,ще са значително по-малко.