Пациентите, които не ходят на задължителните и безплатни профилактични прегледи, да си плащат скъпото лечение. Такъв вариант за санкции се обмисля за здравноосигурените, които си спестяват да се прегледат. Това стана ясно от изказване на здравния министър Таня Андреева вчера след обсъждането на проекта за Национална здравна стратегия за периода 2014-2020 г. с директори на болници, представители на съсловните и пациентските организации. „Болничното лечение е най-скъпото. Там отиват близо 80% от финансовия ресурс. Всяка една промяна в нормативната уредба е дълъг процес и до края на годината това не може да стане. Освен, че трябва да се разработи на експертно ниво, промяната би трябвало да мине и през съгласувателна процедура в различните министерства. Ще се мисли обаче в тази посока, защото е важно”, разясни д-р Таня Андреева.За налагане на по-строги санкциина хората, които не се явяват на профилактични прегледи, се изказа и управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова. Между 20 и 50 лева е размерът на глобата за неявяване сега. От НЗОК казаха, че към момента нямат информация да има глобен за пропуснат профилактичен преглед, макар че по-малко от половината от гражданите, подлежащи на такива прегледи, са се възползвали да си ги направят през миналата година. „Големите болници с най-добра апаратура са с най-големите дългове, което говори за тежко недофинансиране от години. Затова ще бъдат изработени критерии за качество за всяка една медицинска услуга, оказвана от лечебните заведения”, каза още министър Андреева. На тях ще трябвада отговарят всички, които искат да кандидатстват за договори по клинични пътеки със здравната каса, допълни тя и обясни, че това ще важи както за държавните и общинските, така и за частните лечебни заведения. Крайно време е медицинските услуги също да бъдат остойностени, това не е правено от старта на здравната реформа в болничната площ през 2000 година, категорична пък бе управителят на касата д-р Румяна Тодорова. Сега ние не знаем нито парите, с които разполагаме, нито какво можем да платим с тях. Всичко, с което държавата не иска да се занимава, го прехвърля на НЗОК, заяви тя. Здравнонеосигурените отново са скочили до цифрата 2 млн. души в края на юни, по данни на Националната агенция за приходите, посочи още д-р Румяна Тодорова. Към февруари тази година броят им бе около 1,7 млн. души. В правомощията на НАП е да въведе мерки и санкции за тези, които не желаят да си плащат вноските, независимо че не са социално слаби. Ние нямаме такива правомощия, но ако успеем да подобрим качеството на медицинската помощ, хората ще повярват в системата и ще започнат да се осигуряват, каза министър Таня Андреева.
Споделете текущата публикация:
